Learning to read in Bulgarian (consonants – Щщ, Фф, Жж, ь)

This is part six of the series of reading exercises in Bulgarian –  learn the name of the respective letter (you can use this publication as a general guide) and then read the words.

Щщ

щурец – cricket

щука – pike

щъкам – potter around

щерка – daughter

дъщеря – daughter

къща – house

връщам – return

пещ – furnace

пещта – the furnace

помощ – help

свещ – candle

свещта – the candle

леща – lens

нощ – night

нощви – bread trough

снощи – last night

нещо – something

нищо – nothing

клещи – pliers

заклещя –  get stuck

закрещя – cry out

закрещявам – cry out

овощар – orchardman

обущар – shoe maker

щастие – happiness

щастлив – happy

щипка – peg

поща – post office

хващам – catch

вещ – thing

горещ – hot

площад – square

летище – airport

среща – meeting

срещам – meet

посрещам – meet

срещна – meet

защо – why

Щилян – male name

сещам се – remember

обръщам – turn

Фф

фар – lighthouse

кофа – bucket

кафе – coffee

Филип – male name

Фани – female name

Фанка – female name

София – female name

София – the capital of Bulgaria

куфар – suitcase

фуния – funnel

фабрика – factory

файтон – carriage

Стефан – male name

Стефка – female name

фиданка – sapling

фасул – beans

фурна – oven

фураж – fodder

телефон – telephone

телефонист – telephone operator

футбол – football

футболист – footballer

картоф – potato

цъфтя – blossom

цъфтеж – blossoming

фотограф – photographer

фазан – pheasant

фенер – lantern

фанфар – brass instrument

фъстък – peanut

фъстъци – peanuts

светофар – traffic lights

Дафина – female name

Дафинка – female name

делфин – dolphin

форма – form

фирма – firm

ферма- farm

тефтер – notebook

фикус – ficus

Жж

хижа – hut

жена – woman

жито – wheat

жаба – frog

кожа – skin

кожен – leather (adjective)

нож – knife

мъж – man

служа – serve

ножове – knives

жив – alive

живот – life

животно – animal

жертва – victim

чужд – foreign

жерав – crane

Ружа – female name

ръж – rye

ръжен – rye (adjective)

Живко – male name

жичка – short cable

Жечка – female name

режа – cut

мрежа – net

пружина – spring

пожар – fire

етаж – floor

етажерка – bookcase

прилежен – diligent

Желю – male name

живея – live

тежък – heavy

жъна – reap

жътва – harvest

железен – iron (adjective)

желязо – iron

инженер – engineer

сложен – complex

нежен – tender

морж – walrus

моржове – walruses

жираф – giraffe

божур – peony

дружна – cooperative

дружина – group

задружен – cooperative

таралеж – hedgehog

жалба – woe

жълъд – acorn

бележка – note

тъжен – sad

пожарникар – firefighter

Божидар – male name

ь

The letter ь does not represent an individual sound but indicates palatalization (softness) of the preceding consonant. Since 1945, the only possible position of ь is between consonants and о (compare син – синьо; минор – миньор, Вело – Вельо, гол – гьол).

Ботьо – male name

Ганьо – male name

синьо – blue

шофьор – driver

миньор – miner

Вельо- male name

лельо – aunt (direct address)

Ваньо- male name

Петьо- male name

огньове – fires

фризьор – hairdresser

танцьор – dancer

гьол – pool

асансьор – lift

Кольо- male name

монтьор – mechanic

треньор – coach

боксьор – boxer

актьор – actor

магьосник – magician

медальон – medallion

режисьор – director

каскадьор – stuntman

Доньо- male name

Further reading (sources):

The alphabet books of the PROSVETA publishing house (published respectively in 1953, 1976, 1990 and 2016) were used in preparing these reading exercises.

Wikipedia article on the letter ь (soft sign)

Learning to read in Bulgarian (consonants – Юю, Чч, Цц, Хх)

This is part five of the series of reading exercises in Bulgarian –  learn the name of the respective letter (you can use this publication as a general guide) and then read the words.

Юю

юг – south

южен – south (adjective)

юни – June

юли – July

ютия – iron (noun)

ютии – irons

юзда – bridle

Юлия – female name

Юлка – female name

люлка – cradle

люлея – swing (verb)

Любка – female name

дюля – quince

юнак – a courageous lad

юнашки – corageous

зюмбюл – hyacinth

тютюн – tobacco

люпя – hatch

люпилня – hatchery

южняк – south wind

юрган – quilt

люляк – lilac

юмрук – fist

юфка – noodles

лют – hot, spicy

бюфет – sideboard

тюлен – seal

любим – favourite

Юлиян – male name

Людмила – female name

дюни – dunes

люк – porthole

Любомир – male name

гювеч – stew

кюфте – meatball

лютеница – chutney

конфитюр – jam

ключ – key

ревю – fashion show

Чч

чук – hammer

чукам – knock

чичо – uncle

чаша – cup, glass

вечер – evening

черга – rug

черта – line

сече – he chops

сече – he chopped

сечиво – tool

точило – sharpener

хвърчило – kite

ковач – blacksmith

копач – digger

косач – mower

чай – tea

чайник – teapot

Станчо – male name

Пенчо – male name

вчера – yesterday

четири -four

количка – wheelbarrow

мечка – bear

често – often

чисто – clean

птичка – bird (diminutive)

сричка – syllable

пчела – bee

календарче – calendar (diminutive)

Милчо – male name

ученик – male student

ученичка – female student

учител – teacher

учителка – female teacher

отличник – excellent student

всички – everybody

обичам – love

чайка – seagull

чанта – bag

играчка – toy

крачка – step

Чавдар – male name

врабче – sparrow

почуквам – knock

череша – cherry

трошичка – crumb (diminutive)

очи – eyes

очила – eyeglasses

черен – black

чупя – break

счупен – broken

момче – boy

момиче – girl

вуйчо – uncle

лъвче – lion (diminutive)

слонче – elephant (diminutive)

конче – horse (diminutive)

час – hour

часовник – watch

часовникар – watch maker

чист – clean

чистота – cleanliness

чудо – miracle

куче – dog

чудесен – wonderful

чувам – hear

копче – button

топче – ball (diminutive)

Дончо – male name

пазач – guard

чистач – cleaner

Цц

цар – king

царица – queen

цирк – circus

яйце – egg

ръце – hands

овца – sheep

венец – wreath

конец – thread

дворец – palace

баница – pastry

столица -capital

болница – hospital

танц – dance (noun)

танцувам – dance (verb)

смешници – clowns

гимнастици – gymnasts

кученце – dog (diminutive)

пиленце – chicken (diminutive)

котенце – kitten (diminutive)

концерт – concert

цял – whole

Цецо – male name

Цветан – male name

Цанко – male name

Цонка – female name

цвете – flower

ваканция – vacation

Венци – male name

Венцислав – male name

целувам – kiss

разцелувам – kiss

деца – children

лице – face

цигулка – violin

цигулар – violinist

боец – fighter

бойци – fighters

летец – pilot

летци pilots

синчец – cornflower

Ценка – female name

облаци – clouds

здравец – geranium

полицай – policeman

полиция – police

пешеходец – pedestrian

пешеходци – pedestrians

редица – row, line

ципа – membrane

цедка – sieve

сърце – heart

работници – workers

звънец – bell

цвекло – beetroot

цвиля – neigh

воденица – mill

годеница – fiancee

улица – street

вилица – fork

дъвча – chew

дръвче – tree (diminutive)

царевица – corn

лъжица – spoon

седмица – week

юнаци – courageous lads

Хх

хор – choir

хоро – a type of dance

леха – flower bed

елха – fir

шума – foliage

орех – walnut

орехи – walnuts

орехов – walnut (adjective)

храна – food

храня – feed

муха – fly (noun)

махам – wave (verb)

захар – sugar

хала – strong wind

химн – hymn

охлюв – snail

хълм – hill

хинин – quinine

Михаил – male name

усмихвам се – smile

шах – chess

мъх – moss

пух – eiderdown

сух – dry

сухар – rusk

връх – peak

върхове – peaks

харесвам – like

халва – halva

ухо – ear

хубав – nice

прах – dust

плах – meek

тих – quiet

хамстер – hamster

бухал – owl

грах -peas

хрупам – nibble

хралупа – tree hollow

Христина – female name

ходя – go

халат – dressing gown

яхния – stew

яхам – ride

хляб – bread

страх – fear

страхлив – fearful

храбър – fearless

хвърлям – throw

хваля – praise

утихвам – calm down

похлупак – cover (noun)

захлупя – cover (verb)

захлупвам – cover (verb)

хленча – whine

хващам – catch

Further reading (sources):

The alphabet books of the PROSVETA publishing house (published respectively in 1953, 1976, 1990 and 2016) were used in preparing these reading exercises.

Learning to read in Bulgarian (consonants – Зз, Гг, Йй, Яя)

This is part four of the series of reading exercises in Bulgarian –  learn the name of the respective letter (you can use this publication as a general guide) and then read the words.

By now, you are most probably capable of dividing the words into syllables on your own, so the syllable boundaries are no longer marked.

Don’t bother to memorise the meaning of the words – there are too many grammar considerations to bear in mind in order to use them.

З з

аз – I

за – for

зар – die (noun)

зима – winter

зимен – winter (adjective)

мраз – frost

излет – picnic

зала – hall

зла – evil (feminine)

зъл  – evil (masculine)

зли – evil (plural)

залез – sunset

зеле – cabbage

зелен – green

лоза – vine

лозе – vineyard

роза – rose

сълза – tear (noun)

знаме – flag

ваза – vase

взе – took

вземам – take

възел – knot

влизам – enter

излизам – exit

запушен – clogged

заслуша – listen

измивам – wash

зървам – glance

зърно – grain

ориз – rice

бреза – birch

без – without

зъзна – shiver

заспивам – fall asleep

заек – rabbit

зимувам- hibernate

близо – near

наблизо – near

бързам – hurry

връзвам – tie up

върза – tied

здрав – healthy

здраве – health

здравец – geranium

Здравко – male name

коза – goat

козле – goatling

празен – empty

празник – feast, holiday

знаем – know (1st person plural)

знание – knowledge

Зорка – female name

мръзнем – shiver (1st person plural)

измръзнем – freeze

замръзнем – freeze

езеро – lake

измета – sweep

състезание – competition

състезателен – competitive

познат – familiar

непознат  – unfamiliar

дрозд – song thrush

яздя – ride

Г г

гара – station

гира – dumbbell

гума – rubber

игра – game

игрив – playful

градина – garden

гоним – chase (1st person plural)

огън – fire

гост – guest

гъст – thick

град – town

глас – voice

гледам – look

Георги – male name

Гергана – female name

Галина – female name

награда – prize

гатанка – riddle

отгатна – guess

отгатвам – guess

книга – book

герои – heroes

лагер – camp

глог – hawthorn

грог – grog

жега – heat

шега – joke

другар – comrade

група – group

пристигам – arrive

грива – mane

гривна – bracelet

праг – threshold

греда – plank

бразда – groove

грам – gram

килограм – kilogram

грижа – care

стрижа – shear

Ганка – female name

Гинка – female name

папагал – parrot

Гошо – male name

поглед- look

горски – woodsy

вдигам – lift

вдигна – lift

гърло – throat

говор – speech

вагон – carriage

легло – bed

Гергана – female name

горд – proud

гордост – pride

гладен – hungry

главен – main

гръм – thunder

грешка – mistake

гнездо – nest

грозде – grape

Й й

мой – my

мои – my (plural)

май – maybe

твой  – your

твои – your (plural)

лейка – water can

лайка – camomile

Райна -female name

брой – number

бройка – number

шейна – sled

ставай – get up (imperative)

майстор – artisan

Бойко – male name

завой – turn

завои –  turns

трамвай – tram

трамваи – trams

тъй – so

пейка – bench

майка – mother

рой – cluster

безброй – countless

край – end

карай – drive (imperative)

кравай – pretzel

краваи – pretzels

Йовка – female name

Йордан – male name

Пейо – male name

девойка – girl

двойка – couple

двойна – double (feminine)

тайна – secret

война – war

вейка – twig

гайдар – bagpipe player

маймуна – monkey

Йоана – female name

Йорданка – female name

Панайот – male name

йод – iodine

майор –  major (adjective)

район – area

папийонка – bow-tie

йоника – synthesizer

майонеза – mayonnaise

Я я

ям – eat

Яна – female name

мая – yeast

леля – aunt

моля – please

линия – ruler

лилия – lily

яма – pit

ням – mute

ламя – lamia (mythology)

януари – January

Мария – female name

Марияна – female name

Янко – male name

ято – flock

лято – summer

язовир – dam

Янка – female name

соля – salt (verb)

дробя – crumble (verb)

стоя – stay

ясно – clear

тясно – narrow

дясно – right

бясно – rabid

дял – share

бряг – shore

сняг – snow

ябълка – apple

ягода – strawberry

ядка – nut

ярък – bright

място – place

вятър – wind

ряпа – turnip

вярна – loyal

диня – watermelon

синя -blue

голям – big

мярка – measure

Явор – male name

одеяло – blanket

Огнян – male name

Further reading (sources):

The alphabet books of the PROSVETA publishing house (published respectively in 1953, 1976, 1990 and 2016) were used in preparing these reading exercises.

Трудности при четенето, породени от характера на английския правопис

В практиката ми се е случвало да преподавам английски на начинаещи от различни възрасти – от първокласници, които току-що са се научили да четат на български, до възрастни, които преди това са учили сравнително лесен, поне по отношение на четенето, език – немски, например. Това, което стряска всички, независимо от възрастта и предишния езиков опит, е почти пълната липса на логика в английския правопис.

Но докато възрастните малко или много са наясно с условността на правописа и с разликите между кирилицата и латиницата, за децата необходимостта да учат наизуст произношението на английските думи в комбинация с новата, непозната азбука, идва като шок, и немалък процент от тях бързо се отказват, решавайки, че чуждите езици, особено английския, не са за тях. Имала съм случай, при които четвъртокласник четеше my [mai] като [tu] и в началото искрено недоумяваше защо всички твърдят, че греши.

Трудности, с които се сблъскват българските деца

Основният проблем, поне в български контекст,  е породен най-вече от необходимостта да се усвои една напълно нова и непозната азбука и паралелно с това да се трупа лексикален запас, който да изпълни процеса на четене със смисъл.

Очевадно е, че е много по-лесно да овладеем четенето на език, който разбираме, в сравнение с език, чиито думи не знаем: когато децата се учат да пишат и да четат на родния си език, те усвояват само писменото кодиране и декодиране на думите, докато значението на самите думи им е познато.

Когато ги учим да четат на чужд език, в повечето случаи думите са им напълно непознати, така че освен да декодира писмените символи, детето трябва да дешифрира и смисъла на това, което чете, а това често се оказва невъзможно, защото много често от децата се изисква да четат диалози и текстове паралелно с изучаването на самата азбука.

Болшинството учебници и учебни помагала на пазара първо представят цялата азбука от Aa до Zz, което не би представлявало особен проблем, ако паралелно с това не се въвеждаха думи, съдържащи голям брой неизучени още букви. Аз лично все още недоумявам какво се очаква децата да направят с думата apple например, която почти винаги се използва за илюстрация на буква Aa още в първия урок за английската азбука, след като не са изучили нито една от останалите букви в нея.  Да не говорим за това, че те трябва да могат да пишат apple, да я произнасят и да запомнят значението ù, защото следващия час са изпитвани на нея… без никой да им е преподавал букви p, l и е.

Как да решим проблема

Традиционен подход

Единият вариант е да се модифицира леко традиционният подход, при който първо преподаваме самата азбука. Първоначално децата би следвало да научат само имената на буквите и да упражняват изписването им, без да се опитват да четат думи или текстове. Тъй като в училище така или иначе азбуката се преподава от A до Z, и това се е наложило като очакване и от родителите, и от самите деца, които обикновено са чували песничката, с която се илюстрира азбучния ред, това, макар и леко да забави същинското четенe, няма да направи процеса твърде екзотичен и необичаен.

Обучението може да се разнообрази с игри, пъзели и състезания, които да способстват за поддържане на интереса на децата и за засилване на усещането им за постигнат успех. Освен това игрите ще повишат скоростта, с която децата разпознават буквите и съответните им звукове.

Бързината на разпознаване на буквите е от съществена важност и за четенето, и за писането -важно е да работим върху това детето да произнася съответните звуци веднага щом му посочим буквата или да показва/изписва съответната буква веднага щом произнесем звука. Така работим едновременно по процеса на декодиране (съществен за четенето) и по процеса на кодиране (нужен за писането), които всъщност са двете посоки на една и съща мисловна дейност.

Четене по време на заучаването на буквите

Възможно е да се подходи и по коренно различен начин, доста сходен с изучаването на българската азбука в началния период на ограмотяване – буквите да се представят не по азбучен ред, а по такъв начин, че детето да може веднага да започне да прочита прости думи, като се използват принципите на подхода phonics – първите букви и буквени комбинации, които се изучават, са лесни за дешифриране. Думи като mop, drop, tell, den, dot, pot, hat могат лесно да бъдат разчетени от децата, след като им бъде обяснено, че основното произношение на m, p, d, r, t, l и n на практика съвпада с българските съгласни м, п, д, р, т, л и н.

Може да се използва и последователността на изучаване на буквите, предложена в програмата Letters and Sounds, публикувана от Министерството на образованието на Великобритания

Група 1: s a t p

Група 2: i n m d

Група 3: g o c k

Група 4: ck e u r

Група 5: h b f/ff l/ll ss

Тъй като обикновено преподаваме четене на английски след като четенето на български е вече отработено умение, свързването на отделните звукове в срички (и съответно избягването на буквуването при четене) се постига лесно и е почти интуитивно.

Идеалният вариант е думите, които се използват, да са изучавани по време на предписмения период и вече да са познати, но това би ограничило доста броя думи, които можем да използваме за упражнение, а и, поне по мои наблюдения, дори и да не разбират какво са прочели, децата изпитват удовлетворение, стига да бъдат похвалени, че са се справили (освен това винаги може да се включи игрови елемент – ако детето прочете правилно дадената дума, възрастният му я превежда, без да очаква тя да бъде активно запаметена).

Използването на непознати думи обаче не е сериозен проблем. Много английски учители използват измислени, несъществуващи „думи“, когато учат деца, за които английският език е роден, да четат. Смята се, че включването на измислени думи е особено полезно при оценяването на постигнатите резултати, защото тези „думи“ са нови за всички деца. Така те не могат да разчитат на паметта или речниковия си запас, за да ги прочетат, а им се налага наистина да декодират написаното.

Когато детето придобие увереност и преодолее първоначалния страх от четенето, постепенно се включват особените случаи и изключенията:
– буквите, които не се произнасят, задраскваме с наклонена черта (ɇ)
– буквите, които трябва да се прочетат по особен, неочакван за детето начин, подчертаваме, като върху буквата пишем как трябва да се прочете (за звукове като ð и θ, които нямат дори приблизителни български съответствия, и за звукове като æ и ʌ можем да използваме съответните знаци за фонетична транскрипция):

По този начин на детето ще се наложи да наизусти само част от думата, а и, тъй като произношението само на някои букви ще бъде показано с български букви, няма да се компрометира цялостния процес на четене, което обикновено се случва, когато произношението на думите се изписва изцяло с български букви.

В тези случаи децата изобщо не обръщат внимание на английския текст и „четат“ само предадения с кирилица приблизителен вариант на произношението. Това обаче създава сериозни проблеми впоследствие, тъй като, освен че не се научават да разпознават достатъчно добре вариантите за произнасяне на английските букви, те не се научават и да чуват специфичните особености при произнасянето на звуковете.

Ако се опитаме да транскрибираме дума като thin с помощта на българската азбука, се сблъскваме с липсата на знак, който да покаже, че това не е нито т, нито ф, нито с, а е звук, при който трябва да поставим връхчето на езика между зъбите си и в същото време да се опитаме да кажем т (θ). Виждала съм колеги да се опитват да представят този звук с т, или с комбинацията т/ф, но това подвежда децата, които всъщност все още са във възраст, в която лесно имитират и не биха имали особени затруднения да произнесат θ, въпреки че подобен звук липсва в родния им език).

Ранно въвеждане на системата за транскрипция

Друг възможен подход е още в началото на обучението по четене да се въведе фонетичната транскрипция. По мои наблюдения, макар и по отношение на изолирани случаи от личната ми практика (тъй като не преподавам системно на деца от началния курс) деца между втори и трети клас съвсем спокойно приемат и без затруднения научават символите за транскрипция, бързо схващат как да ги използват и сравнително бързо ги научават наизуст, въпреки че аз винаги ги окуражавам не да се мъчат на всяка цена да запомнят знаците за транскрипция, а по-скоро да ги проверяват (за целта правим за всяко дете специална тетрадка с правила, която винаги носят със себе си и която ползват за справка всеки път, когато се затруднят или когато не са сигурни). По този начин стимулираме т.нар. неволево запомняне, тъй като фокусът на вниманието им се измества от запаметяването на транскрипцията като списък от символи към изпълнението на конкретни задачи за четене, което, от своя страна, допринася и за намаляването на стреса, тъй като притеснението, че ще забравят нещо на практика изчезва.

Learning to read in Bulgarian (consonants – Шш, Вв, Дд, Бб)

This is part three of the series of reading exercises to practice the Bulgarian alphabet – as in the previous two parts, learn the name of the respective letter (you can use this publication as a general guide), practice the syllables in bold, and then read the words.

Don’t bother to memorise the meaning of the words, even though it has been provided – it is much better to learn words in context and not in isolation.

Ш ш

ша шъ шо шу ше ши

аш ъш ош уш еш иш

шла шлъ шло шлу шле шли

пла-ша (scare)

пла-ши (he/she scares)

у-пла-ша (scare)

у-пла-ши (scared)

шу-шул-ка (pod)

шу-шул-ки (pods)

ши-шар-ка (cone)

ши-шар-ки (cones)

миш-ка (mouse)

миш-ле (diminutive for mouse)

тър-се-ше (searched)

сто-е-ше (stood)

шу-ма (foliage)

шу-ми (makes noise)

ма-ши-на (machine)

ма-ши-ни (machines)

ма-ши-на-та (the machine)

ма-ши-ни-те (the machines)

пи-ша (write)

пи-шат (they write)

пи-ше (he/she writes)

пи-ше-те (you write- plural)

ши-е (he/she sews)

ши-ем (we sew)

ши-е-те (you sew)

кос (blackbird)

кош (basket)

наш (our)

на-ши (our – plural)

на-ши-те (our)

шу-мен (noisy)

шум-на (noisy  – feminine)

шум-ни (noisy – plural)

су-ша (dry land)

слу-ша (he/she listens)

слу-шам (listen)

слу-шал (listened)

слу-ша-те (you listen)

пос-лу-шен (obedient)

пос-луш-на (obedient – feminine)

не-пос-лу-шен (naughty)

ма-ши-нист (machine-operator)

шал (scarf)

ша-рен (colourful)

ши-ше  (bottle)

шо-се (road)

ша-ран (carp)

Ша-ро (common dog name)

шуш-на (whisper)

по-шуш-на  (whisper)

под-шуш-на (whisper)

сме-шен (funny)

о-слу-ша (listen)

лош (bad)

пу-ша (smoke)

ру-ша (destroy)

муш-му-ла (medlar)

Са-шо – male name

Ми-шо – male name

ши-рок (wide)

ми-ри-ша (smell)

реша (decide)

реша (comb – verb)

ши-ло (bradawl)

ши-еш (you sew)

и-маш (you have)

шап-ка (hat)

шип-ка (dog rose)

Неш-ка (female name)

шу-шу-ка-ли (whispered)

В в

ва въ во ву ве ви

ав ъв ов ув ев ив

вар (lime)

вир (pool)

век (century)

вик (cry)

ри-су-ва (he/she draws)

ри-су-ваш (you draw)

на-ри-су-ва (he/she drew)

ви-ла (pitchfork)

сви-ла (silk)

ва-ри (he/she boils)

сва-ри (boiled)

ва-на (bathtub)

вра-на (crow)

лъв (lion)

лъ-во-ве (lions)

мо-лив (pencil)

мо-ли-ви (pencils)

нов (new)

но-ви (new – plural)

кра-сив (pretty)

кра-си-ва (pretty – feminine)

лас-кав (tender)

лъс-кав (glossy)

лов (hunt)

вол (ox)

не-вен (marigold)

о-слуш-ва (he/she listens)

вик-на (he/she cried)

врат (neck)

вра-та (door)

вън (outside)

на-вън (outside)

ве-рен (loyal)

ве-сел (cheerful)

виш-на (sour cherry)

виш-ка (watch-tower)

Сла-ви (male name)

Ве-лин (male name)

сви-ри (he/she plays)

въл-на (wool)

въл-нен (woolen)

въл-на (wave)

въл-ни  (waves)

сли-ви (plums)

вне-се (imported)

по-кри-ва (the roof)

по-кри-ва (covers)

по-сев (crop)

све-ти (shines)

свет-ли-на (light)

свет-ли-нен (of the light)

вест (news)

вест-ник (newspaper)

влак (train)

влак-но (thread)

внук (grandson)

кра-ва (cow)

пу-ло-вер (sweater)

лок-ва (pool)

плис-ва (spill)

плис-вам (spill)

плу-вам (swim)

Ва-сил (male name)

Вас-ко male name)

пъ-ту-вам (travel)

ба-вен (slow)

бав-на (slow – feminine)

Д д

дам (give)

там (there)

дом (home)

дим (smoke)

дар (gift)

ден (day)

ду-ма (word)

Ди-мо (male name)

ор-ден (medal)

не-де-лен (of Sunday)

мъ-дър (wise)

до-ри (even)

Ан-дон (male name)

ли-мо-на-да (lemonade)

млад (young)

ред (order)

на-ред (in order)

на-ре-дим (order – verb)

е-дин (one)

де-те (child)

до-ми-но (dominoes)

дре-ме (he/she naps)

дрем-на (nap)

дъ-но (bottom)

Ди-ми-тър (male name)

Ди-ми-три-на (female name)

де-сен (right)

дес-ни (right – plural)

дър-во (tree)

дър-ве-та (trees)

дър-вар (woodcutter)

до-ка-рам (bring)

до-кар-вам (bring)

под-слу-шам (eavesdrop)

под-слуш-вам (eavesdrop)

мед (honey)

лед (ice)

ед-ва (hardly)

по-сед-не (sit down)

по-сед-нал (sat down)

дър-пам (pull)

дър-пал (pulled)

дър-па-ли (pulled – plural)

мар-ма-лад (jam)

двор (yard)

длан (palm)

дне-шен (of today)

дъ-нер (trunk)

тру-ден (difficult)

во-до-про-вод (pipeline)

ро-ди-на (motherland)

род-ни-на (relative)

до-во-лен (content)

до-вол-ни (content – plural)

Б б

ба-ба (grandmother)

бе-бе (baby)

бор (pine)

бос (barefoot)

Бор-ко (male name)

ба-лон (balloon)

бон-бон (sweet)

би-бе-рон (pacifier)

боб (beans)

слаб (thin)

мик-роб (microbe)

мик-рос-коп (microscope)

бо-туш (boot)

бо-туш-ки (boots – diminutive)

ба-нан (banana)

ба-ра-бан (drum)

бу-рен (stormy)

бор-ба (fight)

Бо-рис (male name)

бра-ва (lock)

браш-но (flour)

бръм-бар (beetle)

бръм-на (buzz)

по-среб-ри (coat with silver)

бу-ре (cask)

тор-ба (bag)

би-лет (ticket)

ба-лет (ballet)

Бон-ка (female name)

бук (beech)

бук-вар (primer)

бур-кан (jar)

бал-кон (balcony)

Бо-рис-лав (male name)

бу-кет (bouquet)

бо-гат (rich)

брат (brother)

до-бър (good)

бла-го-да-рим (we thank)

бла-го-дар-ност (thankfulness)

бла-го-да-ре-ние (thankfully)

бъл-га-рин (Bulgarian)

бъл-гар-ка (Bulgarian – female)

бъл-гар-ски (Bulgarian – adjective)

бъл-гар-ска (Bulgarian – adjective – feminine)

съ-бу-ди (woke up)

съ-бу-дил (woke up)

пло-до-род-на (fruitful)

бис-тър (clear)

буд-на (awake)

сре-бъ-рен (silvery)

сре-бър-на  (silvery – feminine)

Further reading (sources):

The alphabet books of the PROSVETA publishing house (published respectively in 1953, 1976, 1990 and 2016) were used in preparing these reading exercises.

От векове се чуват гласове в подкрепа на идеята за реформа на английския правопис, и то от влиятелни личности, но тези идеи рядко намират широка подкрепа.

Не само, че подобна реформа би била скъпа и трудоемка, но и това, че английският език няма – и никога не е имал – единен регулатор, прави осъвременяването на правописа на практика невъзможно.

До голяма степен неговото сегашно състояние е резултат от исторически или външни фактори:

Староанглийски (500 – 1110)

Първите заселници във Великобритания били англите, саксите и ютите – германски племена, които изтласкали местното келтско население в Шотландия, Уелс , Корнуол и Ирландия.

Староанглийската азбука се е състояла от 20 стандартни букви (тогава все още е нямало отделни букви за j, v или w и като цяло не са се изпозлвали буквите k, g или z) плюс четири допълнителни букви: аsh <æ>, eth <ð>, thorn <þ> и wynn <ƿ>.

След нашествията на викингите например (които започнали около 850 г.)  староанглийското SCHIRT започнало да се изписва като skirt и като shirt, като в последствие двата варианта започнали за обозначават различни дрехи.

Нашествието на норманите през 11 век също оказало значително влияние и на речниковия състав на езика, и на правописа му. Норманите говорели ранна разновидност на френския, която бързо се наложила като официален език.  Смята се, че около 40 процента от думите в английски са с френски произход, а заради по-големия престиж на френския език по време на норманското владичество (в продължение на около 300 години аристокрацията говорела предимно на френски), техният правопис се е запазил в оригиналния си вид. Под влияние на френски в езика се появили и по-дълги думи (parliament, establishment, foundation).

Звукът /ʌ/ (който обикновено се предава писмено с u) се пише с о в son, love, come поради правописните правила на норманите, които забранявали изписването на u пред v, m и n, заради потенциалното объркване при четене, породено от специфичния готически шрифт: love, wonder,  mother, month. Това става известно като minimum stroke avoidance (правило за минимизиране на струпването на чертици) и по-късно се пренася и в думи, които звучат по подобен начин (other, brother).Поради сходни причини била забранена употребата и на краесловно v. Затова, а не поради звукови промени, днес имаме три различни гласни, които се изписват по един и същи начин в думите love /lʌv/, grove /ɡrəʊv/и prove /pruːv/.

В староанглийски c винаги се е произнасяло като k и е било озвучавано в началото на думите, както в cnif (knife), g винаги е било изговаряно като g в go и също е било озвучавано в началото на думите преди n, както в gnaw, a hw е било изписвано там, където сега пишем wh (who в староанглийски е hwā, whom е hwǣm, а whose е hwās).

Средноанглийски (1100- 1500) 

Повечето правописни правила в съвременния английски произтичат от начините за изписване на думите в средноанглийския период и не отразяват звуковите промени, които са се случили след края на 15-и век. От 15 век насам  (края на средноанглийския период) фонетичните промени, обозначавани обобщено като голямото изместване на гласните (the Great Vowel Shift), предизвикали многобройни промени в произношението и отбелязали прехода към ранния модерен английски език, докато правописът останал предимно такъв, какъвто бил в средноанглийски и продължил да отразява произношението на думите от онова време. 

Правописът в средноанглийския период никога не се стандартизирал напълно. Джефри Чосър (ок. 1340 – 1400), например, е много непоследователен  – често изписва една и съща дума по различни начини, понякога дори в рамките на едно и също изречение:
bryd, bridd, byrde = bird
compaignye, companye = group
dethe, deeth = death

Съвременният английски правопис започнал да се установява около 1350 година, когато, след около три века  норманско владичество, английският отново станал официален език на страната. Едва през 1362, по времето на Чосър, за пръв път бил използван английски при откриването на парламента. Същата година бил приет закон, с който английският ставал официалният език на парламента и съдилищата. През 1399 крал Хенри IV станал първият английски крал след нашествието на норманите, чийто майчин език бил английски.

През 1417, Хенри V започнал да използва английски в официалната кореспонденция, но по онова време правописът все още не бил стандартизиран: думата right, например, имала един-единствен начин на изписване в латински, 6 варианта в старофренски, и 77 разновидности в средноанглийски.

Когато се наложило да преминат от френски към английски след 1430 г., съдебните писари умишлено изоставили предсказуемия правопис на думи като frend (friend), hed (head), speke (speak), seke (seek), beleve (believe).

В средноанглийския няма „неми“ букви (букви, които не се произнасят): knight се е произнасяло подобно на немското Knecht. Изключение от това правило е „нямото“ е, което първоначално се е изговаряло, но е изпаднало в ежедневната реч още преди епохата на Чосър.

Преди появата на печатарската преса, вариативността на правописа е негова основна характеристика: beauty има следните варианти: bealte, buute, beuaute, bewtee, bewte, beaute, beayltye.

В края на средноанглийския период, между 1470 и 1630, с улесненията, предлагани от печатарската преса, се установява много или малко стандартен правопис (the Chancery Standard), който и досега стои в основата на английския правопис. 

Първите печатари след 1476 обаче били чужденци, които почти не говорели английски език и съответно допускали множество грешки (ghost, blood), а английските печатари умишлено усложнявали изписването на думите, добавяйки букви към тях, тъй като им се плащало на ред (build, guard, have).

Новоанглийски

Началото на новоанглийския период се бележи от литературната дейност на Шекспир (1564 – 1616), публикуването на превода на Библията, известен като превода на крал Джеймс (King James Bible) през 1611 и издаването на първия сериозен английски речник от Самюъл Джонсън през 1755.

До втората половина на 16. век, когато творил Шекспир, английският правопис бил хаотичен и почти никой не бил наясно какви са правилата. Често на една и съща страница една дума се изписвала по различни начини. Шекспир е писал на ранен модерен английски (Early Modern English). Той изписва даже името си по различни начини. Бил Брайсън, в книгата си „Шекспир. Светът като сцена“, пише: „Не сме сигурни как да изпишем името му – но и самият той, изглежда, не е бил съвсем сигурен, защото нито един вариант на името му не се повтаря в подписите, които са оцелели. Те са: “Willm Shaksp,” “William Shakespe,” “Wm Shakspe,” “William Shakspere,” “Willm Shakspere,” and “William Shakspeare.” Любопитно е, че точно вариантът, който не е бил използван от самия него , е този, който е оцелял до днес.“

През 16. век правописът все повече се отдалечава от произношението и това се дължи осовно на факта, че книгопечатането го застопорява във формата му от средноанглийския период точно по времето, когато започват интензивни звукови промени с дългосрочен ефект върху произношението и средноанглийският постепенно преминава в ранен съвременен английски. Когато този период приключил, хората вече били спрели да произнасят k в knee, g в gnaw, w в write, l в talk, и b в bomb. Гърленият звук (изписван в немски като ach), изразяван писмено с gh, също престанал да се произнася в думи като night, laugh, thought, light. Разпространението на книгопечатането обаче фосилизирало и старите, и новите несъответствия, вместо да тръгне в посока към опростяване на правописа.

Около 1600 година учителите започнали да правят опити за стандартизиране на правописа, като публикували списъци с думи за заучаване, но без да прилагат някаква систематичност, която да улесни ученето.

Самюъл Джонсън със своя речник също допринесъл за усложняването на правописа:

Той изоставил традиционния начин за предаване на дължината на гласните с помощта на удвояване на съгласните (напр. copper – cope), като често изпускал двойните съгласни в думи от латински произход (copy, operate, proper) и като използвал удвояване, за да покаже латинския произход на някои английски думи (apply вместо aply, защото на латински думата е имала представка ad- ‘adplicare’).

Джонсън също така променил много представки и наставки, като ги уподобил на съответните френски или латински правописни модели: importence – importance, inclose – enclose.

Джонсън стандартизирал употребата на различен правопис за различните значения (напр. but – butt, their – there) на 335 думи, които по-рано се пишели по един и същи начин или нямали установен правопис.

Речникът на Джонсън се превърнал в най-сериозният авторитет по отношение на правописа. Повечето включените в него думи вече се били наложили като преобладаващи варианти, но на Джонсън дължим нелогичния избор да се пише stoke, но cloak, rope, но soap и много други непоследователни решения.

Заемки

Заемките от чужди езици обикновено също запазват своя оригинален правопис, който често не съответства на произношението им. Точно това се е случило с много френски думи: people, jeopardy, muscle, marriage, autumn.

Само около една шеста от съвременните английски думи са със староанглийски произход – останалите са заети от други езици.

Чужди влияния

Понякога стремежът да се латинизира правописът на думите води до ситуации, в които се добавят букви, без да има етимологически причини за това: s в island, например, което никога е нямало причина да бъде там. Думата идва от староанглийското iglund и се е пишела illond, ylonde или ilande, докато под влияние на латинското insula това s било вмънкато в думата и усложнило излишно правописа ѝ.

Усложнен излишно е и правописа на други думи, само за да се уподобят на гръцки думи: asma, diaria и fleme стават asthma, diarrhea и phlegm.

Модерен английски

От 1755 г. насам са направени само няколко незначителни промени в правописа, като например в authour, errour, academick.

Американски английски

Американският лексикограф от 19. век Ноа Уебстър (Noah Webster) за кратко работил като учител и още като младеж стигнал до извода, че непоследователния правопис затруднява ученето. Затова и известно време поддържал идеята за правописна реформа, но тъй като публикувал и списъци с думи за улеснение на учениците си, когато те започнали да му носят сериозни приходи, изоставил плановете си за цялостна реформа и се задоволил да промени правописа на съвсем малък брой думи.

Източници и допълнителна информация:

https://en.wikipedia.org/wiki/English_orthography

https://en.wikipedia.org/wiki/English-language_spelling_reform

http://www.whitesmoke.com/historical-background-to-english-spelling

https://en.wikipedia.org/wiki/Middle_English

http://englishspellingproblems.blogspot.com/2012/12/history-of-english-spelling.html

http://mentalfloss.com/article/49960/why-english-spelling-so-messed

http://www.ruf.rice.edu/~kemmer/Histengl/spelling.html

Английският правопис ли е най-трудният в Европа?

За разлика от други езици, като финския например, където съотношението между букви и звукове е постоянно и четем точно и само това, което е записано (такъв правопис се нарича фонетичен), в английски често  липсва съответствие между правопис и изговор на думите. Причините за това са доста, и много от тях се коренят в историческото развитие на езика, за което можете да прочетете в следващата публикация: Защо английският правопис е толкова объркан?

При българския правопис, макар че той също клони в посока фонетичност, все пак има някои случаи на липса на съвпадение между написаните букви и произнасяните звукове, например: град [грат], сняг [сняк], изток [исток], сграда [зграда], но те не създават кой знае какви трудности на чужденците. Така че, докато при езици като финския и българския четенето и писането са умения, които не изискват особени усилия след научаването на азбуката, в английски това е дълъг и понякога изпълнен със стрес процес .

Френският и английският се славят с трудния си правопис. Но въпреки че френският е труден за усвояване, когато става въпрос за кодиране (правопис), английският е труден и когато става въпрос за декодиране (четене), тъй като имаме много повече възможни произношения за всяка група от букви: във френски, например, звукът у може да се изпише като ou, ous, или oux, но произношението на всички тези буквосъчетания е винаги едно и също: у (ouvrir, sous, toux), докато в английски звукът у /u:/ може да се изпише по около 18 различни начина, вкл. food, truth, fruit, blues, to, shoe, group, through, grew. Освен това всички тези буквосъчетания имат и други варианти за произнасяне (гласните във food и flood, truth и trust, fruit и build, blues и bluest, to и go, shoe и hoe, group и grout, through и rough, grew и sew са различни, така че ако научим първата дума от всяка двойка, тя няма да ни помогне да отгатнем произношението на втората).

Букви и звукове

Английската азбука има 26 букви, с които трябва да се предадат всичките 44 звука, които се използват в езика.

Букви и буквосъчетания, които се четат по различни начини

Буквата a например може да се прочете по осем различни начина (повече за транскрибирането на думите можете да прочетете тук):

1. като звук, който е приблизително между а и е: man [mæn] (мъж)
2. като българското ей: game [geim] (игра)
3. като гърлено а: car [ka:] (кола)
4. като кратко о: what [wɔt] (какво)
5. като удължено о: ball [bɔːl] (топка)
6. като е: many [meni] (много)
7. като ъ: again [əˈgeɪn] (отново)
8. като и: luggage [ˈlʌg ɪdʒ] (багаж)

Буквосъчетанието ou може да се прочете по девет начина:

1. като ау: out [aut] (навън)
2. като оу: soul [soul] (душа)
3. като удължено у: soup [su:p] (супа)
4. като звук, който е приблизително между а и ъ: touch [tʌtʃ] (докосвам)
5. като кратко у: could [kud] (можех)
6. като удължено о: four [fɔr] (четири)
7. като удължено ъ: journal [ˈdʒɜrnl] (дневник)
8. като кратко о: cough [kɔf] (кашлям)
9. като кратко ъ: famous [ˈfeɪməs] (известен)

Един от най-фрапиращите примери за несъответствието между правопис и произношение е буквосъчетанието ough, което се произнася по поне 10 различни начина:

1. though /ðoʊ/ (въпреки че), dough /doʊ/ (тесто)
2. tough /tʌf/ (издръжлив), rough /rʌf/ (груб), enough /ɪˈnʌf/ (достатъчно)
3. cough /kɔf/ (кашлям), trough /trɔf/ (хранилка)
4. through /θru/ (през)
5. thought /θɔt/ (мисъл), ought /ɔt/ (трябва), sought /sɔt/ (търсех), nought /nɔt/ (нула), brought /brɔt/ (донесох)
6. thorough /ˈθʌr oʊ/ (цялостен), borough /ˈbʌr oʊ/ (селище)
7. bough /baʊ/ (клон), sough /saʊ/ (шумоля), drought /draʊt/ (суша), plough /plaʊ/ (плуг)
8. hough /hɔk/ (по-често се изписва като hock) (джолан)
9. hiccough /ˈhɪkəp/ (вече се среща предимно като hiccup) (хълцам)
10. lough /lɔk, lɔx/ (англицизиран вариант на шотландското loch – езеро)

Звукове, които могат да се изписват по различни начини

Звукът [e], от друга страна, може да се изпише по седем различни начина:

1. като е в pen [pen] (химикалка)
2. като еа в head [hed] (глава)
3. като iе във friend [frend] (приятел)
4. като еi в leisure [ˈleʒə] (свободно време)
5. като ai в said [sed] (казах)
6. като u в bury [beri] (погребвам)
7. като еo в leopard [lepəd] (леопард)

Удължено и [i:] пък може да се изпише по поне 14 различни начина:

1. e – be [biː] (съм), cede [siːd] (отстъпвам)
2. i – ski [skiː] (ски), machine [məˈʃiːn] (машина)
3. ae – algae [ˈældʒiː] (водорасли)
4. uay – quay [kiː] (кей)
5. ea – beach [biːtʃ] (плаж)
6. ee – bee [biː] (пчела)
7. ei – deceit [dɪˈsiːt] (измама)
8. eo – people [ˈpiːp(ə)l] (хора)
9. ey – key [kiː] (ключ)
10. eye – volleyed [ˈvɒl i:d] (запращам)
11. ie – field [fiːld] (поле), hygiene [ˈhaɪdʒiːn] (хигиена)
12. oe – amoeba [əˈmiːbə] (амеба)
13. ui – beguine [bəˈɡiːn] (карибски танц)
14. uy – guyot [ˈɡiːəʊ] (подводно плато)

Английските писатели за правописа

Робърт Хайнлайн

Робърт Хайнлайн, в повестта си Врата към лятото (The Door into Summer) измисля следното изречение като илюстрация на трудностите при създаването на машина, която да транскрибира човешка реч, особено в езици като английския: „Though the tough cough and hiccough plough him through.“ (Все пак упоритата кашлица и хълцане го раздират целия.)

though [ðou]
tough [tʌf]
cough [kɔf]
hiccough [´hikʌp]
plough [plau]
through [θru:] 

Джордж Бърнард Шоу

Известна е и шегата, често приписвана на Джорд Бърнард Шоу*, който е бил запален привърженик на идеята за реформа, с която да се опрости английският правопис (на тази  кауза писателят дори завещава солидна част от имуществото си, с което е финансирано създаването на нова азбука (Shavian alphabet), която, макар и да не се използва, притежава изключително интересни характеристики).

Според тази шега fish може се изпише като ghoti,**защото буквите f, i и съчетанието sh могат да се изпишат като gh,o и ti: laugh (gh=f), women (o=i), nation (ti=sh).

*  Всъщност, за пръв път игрословицата се споменава в писмо на Чарлз Олиер (Charles Ollier) от 1855: „Синът ми Уилиам изнамери нов начин да се напише ‘риба’ (FISH).“

**  Това изписване обаче не взема пред вид факта, че тези букви и буквосъчетания не биха се произнесли по този начин точно в тези позиции в думата:
– gh се произнася като f само след буквосъчетанията au/ou (cough, laugh)
– ti се произнася като sh (ш) само ако го следват буквосъчетанията on/al (station, spatial)
Въпреки това обаче шегата отразява добре трудностите, които правописът създава дори на самите англичани.

Шекспир

Шекспир също споменава несъответствието между изговор и правопис. В пиесата му Напразни усилия на любовта (Love’s Labour’s Lost) Олоферн е педант, който настоява, че произношението трябва да се промени, за да следва правописа и че всички трябва да произнасят изкуствено вмъкнатото* b в думи като doubt и debt.*

*  През Ренесанса, поради засиления интерес към древногръцки и латински, правописът на някои думи с латински произход се съобразява с първоизточника им, въпреки че те самите никога не са били произнасяни по подобен начин. Така receipt [rɪˈsiːt] получава p, за да се уподоби на латинското receptum, в doubt [daʊt] и debt [det] се добавя b, в salmon [ˈsæmən] – l, а в indict [ɪnˈdaɪt] – c.

Джордж Елиът

Във Воденицата на река Флос (The Mill on the Floss)(1860) Джордж Елиът осмива отношението на английската провинциална аристокрация към правописа: „Господин Тъливер с неохота пишеше писма, и намираше съотношението между говоримия и писмения език, за краткост наричано правопис, за едно от най-объркващите неща в този объркан свят. Както всяко пламенно писание обаче, и това беше завършено за по-кратко време от обичайното, и, ако правописът му се отличаваше от този на госпожа Грегс, то тя самата, като и той, принадлежеше на поколение, за което правописът беше въпрос на личен избор.“

„Неми“ букви

Като цяло, английският изобилства от букви, които не се произнасят – за по-обстоен списък с примери, прегледайте страницата Съгласни, които не се произнасят: 

bomb [bɔm] (бомба)
muscle [mʌsl] (мускул)
handsome [´hænsəm] (красив)
sign [sain] (знак)
high [hai] (висок)
ghost [goust] (призрак)
hour [auə] (час)
know [nou] (знам)
half [ha:f] (половина)
autumn [´ɔ:təm] (есен)
psychology [¸sai´kɔlədʒi] (психология)
aisle [ail] (пътека между редове в зала)
ballet [´bælei] (балет)

Омографи

Освен това съществуват и много омографи (думи, които се пишат еднакво, но се произнасят различно в зависимост от значението си). За по-обстоен списък с примери, прегледайте страницата Омографи.

bow: 
[bau] покланям се – [bou] лък

desert: 
[di´zə:t] изоставям – [´dezət] пустиня – [di´zə:t] заслуга

live: 
[liv] живея – [laiv] на живо

read: 
[ri:d] чета (сег. време) – [red] четох (мин. време)

tear: 
[tɛə] късам – [tiə] сълза

wind: 
[wind] вятър – [waind] навивам

Омофони

Английският изобилства и от омофони – думи, които се произнасят еднакво, но се пишат по различен начин. За по-обстоен списък с примери, прегледайте страницата Омофони.

[bɛə]:
bare (гол, оголен) – bear (мечка)

[bai]:
buy (купувам) – by (от) – bye (чао)

[sel]:
sell (продавам) – cell (клетка)

[ai]:
eye (око) – I (аз)

[´flauə]:
flower (цвете) – flour (брашно)

[fɔ:]:
for (за) – four (четири)

[hiə]:
hear (чувам) – here (тук)

[auə]:
hour (час) – our (наш)

[nou]:
know (знам) – no (не)

[meil]:
mail (поща) – male (мъж)

[mi:t]:
meat (месо) – meet (срещам)

[pɛə]:
pair (чифт) – pear (круша)

[rait]:
right (правилен) – write (пиша)

[sait]:
sight (зрение) – site (местоположение)

[sʌn]:
son (син) – sun (слънце)

[ðɛə]:
their (техен) – there (там) – they’re (те са)

[tu:]:
to (до, на, към) – too (също) – two (две)

[wʌn]:
one (едно) – won (спечелих)

[weit]:
wait (чакам) – weight (тежест)

[wɛə]:
where (къде) – wear (нося)

[jɔ:]:
your (твой) – you’re (ти си).

Британски и американски правопис

Различнията между британския (Br.E.) и американския (Am.E.) правопис*, макар и незначителни, са източник на допълнителни притеснения:

Британски английски	Американски английски
colour	color	цвят
flavour	flavor	вкус
humour	humor	хумор
labour	labor	труд
neighbour	neighbor	съсед
centre	center	център
fibre	fiber	влакно
litre	liter	литър
theatre	theater	театър
licence	license	лиценз
defence	defense	защита
offence	offense	обида
apologize/apologise	apologize	извинявам се
organize/organise	organize	организирам
recognize/recognise	recognize	разпознавам
travelling	traveling	пътуване
marvellous	marvelous	чудесен
counsellor	counselor	съветник
modelled	modeled	моделиран
fulfil	fulfill	изпълнявам
enrol	enroll	записвам (се)
skilful	skillful	сръчен
grey	gray	сив
aeroplane	airplane	самолет
cosy	cosy	уютен
doughnut	donut	поничка
draught	draft	течение
jewellery	jewelry	бижута
sceptical	skeptical	скептичен
sulphur	sulfur	сяра
aesthetic	esthetic	естетичен
anaemia	anemia	анемия
anaesthesia	anesthesia	упойка
paediatrician	pediatrician	педиатър
programme	program	програма
tonne	ton	тон
diarrhoea	diarrhea	диария
manoeuvre	maneuver	маневра
cheque	check	чек
gaol	jail	затвор

*  Tези разлики съществуват основно вследствие на публикуването през 1828 на речника на Noah Webster (американски лексикограф) и неговият стремеж да отрази по-точно произношението на думите.

Регулатор

Докато правилата във френския се определят от Френската академия, а Институтът за български език при БАН отговаря за националната езикова политика и съставя официалния правописен речник на българския език, английският език не се регулира от един върховен академичен орган и това поражда вариантност при изписването на някои думи, например сложните, при които различните речници често се разминават по отношение на слятото, полуслятото и разделното писане: думата non-profit/nonprofit (нестопански, с идеална цел) е даден като non-profit в речниците LONGMAN и CAMBRIDGE, но като nonprofit в OXFORD и MERRIAM-WEBSTER.

Заемки

Когато заема думи от други езици, в повечето случаи английският запазва оригиналния им правопис:

ballet [´bælei] (балет)
silhouette [¸silu´et] (силует)
etiquette [¸eti´ket] (етикет)
champagne [¸ʃæm´pein] (шампанско)
gnocchi [ˈnjɔki] (ньоки)
pizza [´pi:tsə] (пица)

Трудности при обучението в четене

Английският правопис създава затруднения в обучението не само на чужденците, но и на доста деца, за които е роден, особено в началния етап на обучение в четене и писане. Проучване на Seymour и колектив за придобиването на начална грамотност в английски и още 12 европейски езика показва, че докато децата в повечето европейски страни започват да четат свободно преди края на първата учебна година, забавянето в това отношение е повече от два пъти при децата, които се учат да четат на английски (при това като роден език).

Нагледни примери:

Множество стихотворения с голяма доза хумор илюстрират проблемния характер на правописа:

I take it you already know от T. S. Watt

The Chaos Of English Pronunciation by Gerard Nolst Trenité

Холандският писател, учител и пътешественик Gerard Nolst Trenité демонстрира нелогичността на английския правопис и в стихотворението си The Chaos of English Pronunciation изброява около 800 несъответствия между правопис и произношение:

Допълнителна информация:

http://www.whitesmoke.com/historical-background-to-english-spelling

http://englishspellingproblems.blogspot.com/2012/11/the-costs-englishspelling-literacy-is.html

Learning to read in Bulgarian (consonants – Кк, Тт, Сс, Пп)

Just like in the first part of this series of reading exercises, learn the name of the respective letter (you can use this publication as a reminder), practice the syllables in bold to get the hang of it, and then read the words.

К к

ка къ ко ку ке ки 

ак ък ок ук ек ик

кла кра кръ клъ кло кро

клу кру кле кре кли кри

мак (poppy)

мек (soft)

как (how)

кок (bun)

рак (crab)

лак (polish)

лък (bow)

лук (onion)

лек (lightweight)

лик (face)

кои (who – plural)

кака (elder sister)

кън-ки (skates)

ка-рам (drive)

ко-ла (car)

ко-ле-ло (bike)

ку-ла (tower)

ку-кла (doll)

клен (maple)

кол-ко (how much/how many)

мрак (darkness)

кон (horse)

клон (branch)

крак (leg)

кра-ка (legs)

ка-на (jug)

ка-ми-он (truck)

ле-кар (doctor)

мле-кар (milkman)

кри-на (dry measure – approx. 12 kg)

кри-ло (wing)

ре-ка (river)

ку-ка (hook)

мо-кър (wet)

мо-кра (wet – feminine)

мок-рo (wet – neutral)

мок-ри (wet – plural)

рок-ли (dresses)

ко-лан (belt)

Ка-лин (male name)

Ка-ли-на (female name)

ка-лин-ка (ladybug)

ле-ка ко-ла (automobile)

ма-лък (small)

мал-ка (small – feminine)

мал-ко (small – neutral)

мал-ки (small – plural)

у-рок (lesson)

ка-мък (stone)

кап-ка (drop)

кап-ла (rim)

Т т

та тъ то ту те ти

ат ът от ут ет ит

тра тръ тро тру тре три

тла тлъ тло тлу тле тли

там (there)

том (volume)

тон (ton)

тим (team)

тик-так (tick-tock)

тук (here)

три (three)

тел (wire)

тен (tan)

тат-ко (daddy)

три-он (saw)

ме-та (sweep)

мет-ла (broom)

Ан-тон (male name)

ле-те (in the summer)

ле-ти (fly)

ле-тен (of the summer)

ко-те (kitten)

кот-ка (cat)

крот-ка (meek)

три-ма (three)

три-ма-та  (the three)

трак (click – noun)

тра-ка (click – verb)

трак-тор (tractor)

трак-тор-ът (the tractor)

трак-то-ри (tractors)

трак-то-ри-те (the tractors)

ни-как (no way)

ме-тър (metre)

та-ен (secret)

тра-ен (durable)

тро-ен (triple)

тъ-мен (dark)

тъм-на (dark – feminine)

тъм-но (dark – neutral)

тъм-ни (dark – plural)

тор-та (cake)

ту-нел (tunnel)

ту-не-ли-те (the tunnels)

трън (thorn)

Мит-ко (male name)

те-ле (calf)

ко-тел (cauldron)

ри-там (kick)

ри-тат (they kick)

мо-тор (motor)

ла-ле-та (tulips)

лу-на-та (the moon)

та-ра-тор (Bulgarian dish – cold soup)

ом-лет (omelette)

ма-ру-ли (lettuce – plural)

март (March)

Мар-та (female name)

Мар-тин (male name)

Мар-ти-на (female name)

те-а-тър (theatre)

от-ли-тат (they fly away)

ат-лет (athlete)

тре-ни-ра (he trains)

тре-ни-рам (train)

С с

са съ со су се си 

ас ъс ос ус ес ис

сма смъ смо сму сме сми 

сна снъ сно сну сне сни

сле слъ сло слу сле сли

ста стъ сто сту сте сти

се-ме (seed)

се-ме-на (seeds)

се-ло (village)

се-но (hay)

ме-со (meat)

о-сем (eight)

кос (blackbird)

сок (juice)

мас (lard)

ма-са (table)

е-сен (autumn)

ле-сен (easy)

те-сен (narrow)

сме-сен (mixed)

се-е (he sows)

се-ем (we sow)

сме-е (he dares)

сме-ем (we dare)

ми-сли (thoughts)

ос (axis)

о-са (wasp)

ко-са (hair)

ро-са (dew)

нос (nose)

сам (alone)

са-ми (alone – plural)

сом (catfish)

съм (I am)

сол (salt)

сос (sauce)

син (son)

сън (sleep)

съ-нен (sleepy)

си-ла (strength)

си-лен (strong)

сил-ни (strong – plural)

Си-мо (male name)

Си-мо-на (female name)

Си-ме-он (male name)

слон (elephant)

но-си (he carries)

сър-ни (does)

рус (fair)

Ру-се (the name of a town)

сни-ма (he photographs)

сни-мам (I photograph)

А-сен (male name)

си-ре-не (cheese)

стре-ла (arrow)

сла-на (frost)

сте-на (wall)

ту-рист (tourist)

П п

па пъ по п у пе пи

ъп ап оп уп еп ип

пра пръ про пру пре при 

пла плъ пло плу пле пли

спра спръ спро спру спре спри

пет (five)

пот (sweat)

път (road)

пъ-те-ка (path)

път-ник (traveller)

па-те (duckling)

пат-ка (duck)

па-ток (drake)

по-ток (stream)

поел (accepted)

поели (accepted – plural)

спрели (stopped – plural)

тупнал (thudded)

пор (polecat)

спор (argument)

спорт (sport)

спор-тист (sportsperson)

топ-ка (ball)

троп-ка (clatters)

пас-та (paste)

пис-та (track)

пус-та (empty)

плет (hedge)

пле-та (knit)

пле-ла (knitted)

пре-ла (spun)

о-пле-ла (finished knitting)

пор-то-кал (orange)

Пе-тър (male name)

прът (rod)

тъ-пан (drum)

са-пун (soap)

па-нер (basket)

пап-ка (folder)

пер-ла (pearl)

пи-рат (pirate)

па-ра (coin)

па-ра (steam)

пъ-лен (full)

пе-сен (song)

пле-сен (mold)

пом-па (pump)

пум-пал (spinning top)

по-ле (field)

пи-ле (chicken)

Пи-рин (a mountain in Bulgaria)

пла-ни-на (mountain)

пле-ни (captured)

пи-ла (a file, as in nail file)

пи-ла (drank)

си-роп (syrup)

пръс-на (scattered)

пре-сен (fresh)

при-мер (example)

при-ме-рен (exemplary)

плам-на (burst in flames)

пла-мък (flame)

Пла-мен (male name)

пе-лин (wormwood)

пе-ле-на (nappy)

пе-пел (ash)

су-па (soup)

ку-па (bowl)

Пен-ка (female name)

ле-пи-ло (glue)

пер-ка (fin)

пи-пер-ка (pepper)

ко-при-на (silk)

къ-пи-на (blackberry)

пра-се (pig)

про-со (millet)

пре-са (press)

пи-са-не (writing)

на-пи-са (wrote)

пи-ем (we drink)

по-лет (flight)

пе-тък (Friday)

пред (in front of)

на-пред (forward)

Further reading (sources):

The alphabet books of the PROSVETA publishing house (published respectively in 1953, 1976, 1990 and 2016) were used in preparing these reading exercises.

Learning to read in Bulgarian (consonants – Мм, Лл, Нн, Рр)

What follows is a series of reading exercises to practise the letters of the alphabet: learn the name of the respecive letter (you can use this publication as a general guide), then practice the isolated syllables in bold and proceed reading the words.

In order to learn to read effortlessly in Bulgarian, it is best if you are able to quickly divide the word into syllables (which consist of a vowel and one or more consonants). Syllable division has been marked with hyphens to help you with the first few batches of words.

Word stress is marked with bold italics (e.g. вода).

Approximate translations have been provided in brackets, and where appropriate, some additional information as to gender, etc., but as it is always preferable to learn the usage of a word rather than its literal translation, so concentrate on memorizing only the words with the most concrete meaning.

Мм

ма мъ мо му ме ми

ам ъм ом ум ем им

ма-ма (mother)

ма – мо (mother, when used as direct address)

и-ма (has)

и-мам (have)

мо-е (my)

мо-и (my, plural)

Ми-ми (female name)

Е-мо (male name)

ум (mind)

и-ме (name)

Лл

ла лъ ло лу ле ли

ал ъл ол ул ел ил

ла-ле (tulip)

лу-ла (pipe)

е-ла (fir)

а-ло (hello – when talking on the phone)

мил (kind)

Ми-ла (female name)

Е-ли (female name)

Ли-ли (female name)

Нн

на нъ но ну не ни 

ан ън он ун ен ин

лен (flax)

ние (we)

е-лен (deer)

ну-ла (zero)

Ни-на (female name)

Но-на (female name)

лу-на (moon)

лу-нен (lunar)

у-мен (clever – masculine)

ум-на (clever – feminine)

ли-мон (lemon)

ли-мо-ни (lemons)

ли-мо-нен (lemony)

ли-мо-не-ни (lemony – plural)

ма-ли-на (raspberry)

ма-ли-ни (raspberry – plural)

ма-ли-нен (raspberry – adjective)

ма-ли-не-ни (raspberry – adjective – plural)

Рр

ра ръ ро ру ре ри

ар ър ор ур ер ир

ра-мо (shoulder)

ра-но (early)

о-рел (eagle)

ор-ли (eagles)

о-ран (plowing)

мо-ре (sea)

у-ра (hooray)

ру-ло (roll)

мир (peace)

ми-рен (peaceful)

мир-на (peaceful – feminine)

мир-но (peaceful – neutral)

мир-ни (peaceful – plural)

у-мо-ра (tiredness)

у-мо-рен (tired)

у-мо-ре-на (tired – feminine)

у-мо-ре-ни (tired – plural)

Ма-ра (female name)

Ми-ра (female name)

Ли-ла (female name)

Ми-на (female name)

И-ри-на (female name)

Ма-рин (male name)

Ма-ри-на (female name)

Ми-ле-на (female name)

Ру-мен (male name)

Ри-ла (a mountain in Bulgaria)

Further reading (sources):

The alphabet books of the PROSVETA publishing house (published respectively in 1953, 1976, 1990 and 2016) were used in preparing these reading exercises.

The vowels in Bulgarian

Bulgarian words are mostly spelled as they are pronounced, with a few exceptions (e.g. at the end of the word the tendency is to pronounce voiced consonants like their unvoiced counterparts: град is pronounced [грат], мраз is pronounced [мрас]).

In connected speech, the vowel sounds are generally read in the same way the names of their letters are pronounced in the alphabet, while the consonants lose the sound ъ which is added to form the names of the letters.

One should first familiarise oneself with the six vowel sounds and their letters:

Aa, Ъъ (a roughly resembles the vowel in car, while ъ roughly resembles the vowel in her)

Оо, Уу (o roughly resembles the vowel in soft, while у roughly resembles the vowel in full)

Ее, Ии (e roughly resembles the vowel in bet, while и roughly resembles the vowel in pill)

The vowels in each pair are clearly distinct from one another only when they are stressed. In such cases it is very easy to distinguish between the two:

прав – пръв

ток – тук

пет – пит

When unstressed, the vowels in the А – Ъ and O – U pairs are pronounced in such a way that each sounds much like its counterpart, so for each pair  we have a single (merged) vowel representing and resembling both, which vowel is usually perceived as the second vowel in the pair:

баща sounds much like [бъща]

вода sounds much like [вуда]

It is important to remember that standard Bulgarian doesn’t allow merging the sounds E and И, so Е should be pronounced distinctly regardless of being stressed or not:

зеле

петел

* Because rendering diacritic symbols is difficult in an online environment, especially with the Cyrillic script, stress will be signalled with bold italicised letters where necessary.

Bulgarian word stress is dynamic, so each word should be learned separately.

Stressed syllables are louder and slightly longer than unstressed ones (even though, in general, Bulgarian doesn’t distinguish between long and short vowels), and stress can vary when a prefix, a suffix or an ending is added to the word:

син – сина – синът – синове – синовете

There are cases in which two words can only be distinguished by their stressed vowel:

вълна (wool) <-> вълна (wave)

There are also cases where tense forms of a verb will be distinguished only by their stress:

Детето яде сандвичи всеки ден. (The child eats sandwiches every day).

Детето яде сандвичи вчера. (The child ate sandwiches yesterday).

Stress is not usually shown in written texts, with the exception of the word „и“. It is always written with a grave accent (ù) when it means her (as in казах ù meaning I told her) in order to be distinguished from the conjunction u (Том и Тим meaning Tom and Tim).

You can check the stress in any dictionary, e.g the official dictionary of the Bulgarian language, or Wiktionary.

Further reading (sources):

Wikipedia article on Bulgarian phonology