От векове се чуват гласове в подкрепа на идеята за реформа на английския правопис, и то от влиятелни личности, но тези идеи рядко намират широка подкрепа.
Не само, че подобна реформа би била скъпа и трудоемка, но и това, че английският език няма – и никога не е имал – единен регулатор, прави осъвременяването на правописа на практика невъзможно.
До голяма степен неговото сегашно състояние е резултат от исторически или външни фактори:
Староанглийски (500 – 1110)
Първите заселници във Великобритания били англите, саксите и ютите – германски племена, които изтласкали местното келтско население в Шотландия, Уелс , Корнуол и Ирландия.
Староанглийската азбука се е състояла от 20 стандартни букви (тогава все още е нямало отделни букви за j, v или w и като цяло не са се изпозлвали буквите k, g или z) плюс четири допълнителни букви: аsh <æ>, eth <ð>, thorn <þ> и wynn <ƿ>.
След нашествията на викингите например (които започнали около 850 г.) староанглийското SCHIRT започнало да се изписва като skirt и като shirt, като в последствие двата варианта започнали за обозначават различни дрехи.
Нашествието на норманите през 11 век също оказало значително влияние и на речниковия състав на езика, и на правописа му. Норманите говорели ранна разновидност на френския, която бързо се наложила като официален език. Смята се, че около 40 процента от думите в английски са с френски произход, а заради по-големия престиж на френския език по време на норманското владичество (в продължение на около 300 години аристокрацията говорела предимно на френски), техният правопис се е запазил в оригиналния си вид. Под влияние на френски в езика се появили и по-дълги думи (parliament, establishment, foundation).
Звукът /ʌ/ (който обикновено се предава писмено с u) се пише с о в son, love, come поради правописните правила на норманите, които забранявали изписването на u пред v, m и n, заради потенциалното объркване при четене, породено от специфичния готически шрифт: love, vvonder, mother, month. Това става известно като minimum stroke avoidance (правило за минимализране на струпването на чертици) и по-късно се пренася и в думи, които звучат по сходен начин (other, brother).Поради сходни причини била забранена уотребата и на краесловно v. Затова, а не поради звукови промени, днес имаме три различни гласни, които се изписват по един и същи начин в думите love /lʌv/, grove /ɡrəʊv/и prove /pruːv/.
В староанглийски c винаги се е произнасяло като k и е било озвучавано в началото на думите, както в cnif (knife), g винаги е било изговаряно като g в go и също е било озвучавано в началото на думите преди n, както в gnaw, a hw е било изписвано там, където сега пишем wh (whit).
Средноанглийски (1100- 1500)
Повечето правописни правила в съвременния английски произтичат от начините за изписване на думите в средноанглийския период и не отразяват звуковите промени, които са се случили след края на 15-и век. От 15 век насам (края на средноанглийския период) фонетичните промени, обозначавани обобщено като голямото изместване на гласните (the Great Vowel Shift), предизвикали многобройни промени в произношението и отбелязали прехода към ранния модерен английски език, докато правпоисът останал предимно такъв, какъвто бил в средноанглийски и продължил да отразява произношението на думите от онова време.
Правописът в средноанглийския период никога не се стандартизирал напълно. Чосър, например, е много непоследователен – една и съща дума често се изписва по различни начини, понякога дори в рамките на едно и също изречение:
bryd, bridd, byrde = bird
compaignye, companye = group
dethe, deeth = death
Съвременният английски правопис започнал да се установява около 1350 година, когато, след около три века норманско владичество, английският отново станал официален език на страната. Едва през 1362, по времето на Чосър, за пръв път бил използван английски при откриването на парламента. Същата година бил приет закон, с който английският ставал официалният език на парламента и съдилищата. През 1399 крал Хенри IV станал първият английски крал след нашествието на норманите, чийто майчин език бил английски.
През 1417, Хенри V започнал да използва английски в официалната кореспонденция, но по онова време правописът все още не бил стандартизиран: думата right, например, имала един-единствен начин на изписване в латиснки, 6 варианта в старофренски, и 77 разновидности в средноанглийски.
Когато се наложило да преминат от френски към английски след 1430 г., съдебните писари умишено изоставили предсказуемия правопис на думи като frend (friend), hed (head), speke (speak), seke (seek), beleve (believe).
В средноанглийския няма „неми“ букви (букви, които не се произнасят): knight се е произнасяло подобно на немското Knecht. Изключение от това правило е „нямото“ е, което първоначално се е изговаряло, но е изпаднало в ежедневната реч още преди епохата на Чосър.
Преди появата напечатарската преса, вариативността на правописа е негова основна характеристика: beauty има следните варианти: bealte, buute, beuaute, bewtee, bewte, beaute, beayltye.
В края на средноанглийския период, между 1470 и 1630, с улесненията, предлагани от печатарската преса, се установява много или малко стандартен правопис (the Chancery Standard), който и досега стои в основата на английския правопис.
Първите печатари след 1476 обаче били чужденци, които почти не говорели английски език и съответно допускали множество грешки (ghost, blood), а английските печатари умишлено усложнявали изписването на думите, добавяйки букви към тях, тъй като им се плащало на ред (build, guard, have).
Новоанглийски
Началото на периода на новоанглийски се бележи от издаването на първия сериозен английски речник от Samuel Johnson през 1755, публикуването на превода на Библията, известен като превода на крал Джеймс (King James Bible) през 1611 и литературната дейност на Шекспир (1564 – 1616).
До втората половина на 16. век, когато творил Шекспир, английският правопис вече бил хаотичен, и почти никой не бил наясно какви са правилата. Често на една и съща страница една дума се изписвала по различни начини. Шекспир е писал на ранен модерен английски (Early Modern English). Той изписва даже името си по различни начини. Бил Брайсън, в книгата си „Шекспир. Светът като сцена“, пише: „Не сме сигурни как да изпишем името му – но и самият той, изглежда, не е бил съвсем сигурен, защото нито един вариант на името му не се повтаря в подписите, които са оцелели. Те са: “Willm Shaksp,” “William Shakespe,” “Wm Shakspe,” “William Shakspere,” “Willm Shakspere,” and “William Shakspeare.” Любопитно е, че точно вариантът, който не е бил използван от самия него , е този, който е оцелял до днес.“
През 16. век правописът все повече се отдалечава от произношението и това се дължи осовно на факта, че книгопечатането го застопорява във формата му от средноанглийския период точно по времето, когато започват интензивни звукови промени с дългосрочен ефект върху произношението и средноанглийският постепенно преминава в ранен съвременен английски. Когато този период приключил, хората вече били спрели да произнасят k в knee, g в gnaw, w в write, l в talk, и b в bomb. Гърленият звук (изписван в немски като ach), изразяван писмено с gh, също престанал да се произнася в думи като night, laugh, thought, light. Разпространението на книгопечатането обаче фосилизирало и старите, и новите несъответствия, вместо да тръгне в посока към опростяване на правописа.
Около 1600 година учителите започнали да правят опити за стандартизиране на правописа, като публикували списъци с думи за заучаване, но без да прилагат някаква систематичност, която да улесни ученето.
Самюъл Джонсън със своя речник също допринесъл за усложняването на правописа:
Той изоставил традиционния начин за предаване на дължината на гласните с помощта на удвояване на съгласните (напр. copper – cope), като често изпускал двойните съгласни в думи от латински произход (copy, operate, proper) и като използвал удвояване, за да покаже латинския произход на някои английски думи (apply вместо aply, защото на латински думата е имала представка ad- ‘adplicare’).
Джонсън също така променил много представки и наставки, като ги уподобил на съответните френски или латински правописни модели: importence – importance, inclose – enclose.
Джонсън стандартизирал употребата на различен правопис за различните значения (напр. but – butt, their – there) на 335 думи, които по-рано се пишели по един и същи начин или нямали установен правопис.
Речникът на Джонсън се превърнал в най-сериозният авторитет по отношение на правописа. Повечето включените в него думи вече се били наложили като преобладаващи варианти, но на Джонсън дължим нелогичния избор да се пише stoke, но cloak, rope, но soap и много други непоследователни решения.
Заемки
Заемките от чужди езици обикновено също запазват своя оригинален правопис, който често не съответства на произношението им. Точно това се е случило с много френски думи: people, jeopardy, muscle, marriage, autumn.
Само около една шеста от съвременните английски думи са със староанглийски произход – останалите са заети от други езици.
Чужди влияния
Понякога стремежът да се латинизира правописът на думите води до ситуации, в които се добавят букви, без да има етимологически причини за това: s в island, например, което никога е нямало причина да бъде там. Думата идва от староанглийското iglund и се е пишела illond, ylonde или ilande, докато под влияние на латинското insula това s било вмънкато в думата и усложнило излишно правописа й.
Усложнен излишно е и правописа на други думи, само за да се уподобят на гръцки думи: asma, diaria и fleme стават asthma, diarrhea и phlegm.
Модерен английски
От 1755 г. насам са направени само няколко незначителни промени в правописа, като например в authour, errour, academick.
Американски английски
Американският лексикограф от 19. век Ноа Уебстър (Noah Webster) за кратко работил като учител и още като младеж стигнал до извода, че непоследователния правопис затруднява ученето. Затова и известно време поддържал идеята за правописна реформа, но тъй като публикувал и списъци с думи за улеснение на учениците си, когато те започнали да му носят сериозни приходи, изоставил плановете си за цялостна реформа и се задоволил да промени правописа на съвсем малък брой думи.
Източници и допълнителна информация: