Английският правопис и произношение
Правописът, заедно с произношението на думите,
обикновено е първото (и за доста хора най-сериозното)
препятствие в сблъсъка им с английския език.
Английският правопис ли е най-трудният в Европа?
За разлика от други езици, като финския например, където съотношението между букви и звукове е постоянно и четем точно и само това, което е записано (такъв правопис се нарича фонетичен), в английски често липсва съответствие между правопис и изговор на думите. Причините за това са доста, и много от тях се коренят в историческото развитие на езика. При българския правопис, макар че той също клони в посока фонетичен, все пак има някои случаи на липса на съвпадение между написаните букви и произнасяните звукове, например: град [грат], сняг [сняк], изток [исток], сграда [зграда], но те не създават кой знае какви трудности на чужденците. Така че, докато при езици като финския и българския четенето и писането са умения, които не изискват особени усилия след научаването на азбуката, в английски това е дълъг и понякога изпълнен със стрес процес .
На другия полюс са френският и английският, които се славят с трудния си правопис. Но въпреки че френският е труден за усвояване, когато става въпрос за кодиране (правопис), английският е труден и когато става въпрос за декодиране (четене), тъй като имаме много повече възможни произношения за всяка група от букви: във френски, например, звукът у може да се изпише като ou, ous, или oux, но произношението на всички тези буквосъчетания е винаги едно и също: у (ouvrir, sous, toux), докато в английски звукът у /u:/ може да се изпише по около 18 различни начина, вкл. food, truth, fruit, blues, to, shoe, group, through, grew. Освен това всички тези буквосъчетания имат и други варианти за произнасяне (гласните във food и flood, truth и trust, fruit и build, blues и bluest, to и go, shoe и hoe, group и grout, through и rough, grew и sew са различни, така че ако научим първата дума от всяка двойка, тя няма да ни помогне да отгатнем произношението на втората).
Букви и звукове
Английската азбука има 26 букви, с които трябва да се предадат всичките 44 звукове, които се използват в езикa. Затова и правописът му се възприема като изключително труден, което е спънка за обучението, особено на начинаещите.
Букви и буквосъчетания, които се четат по различни начини
Буквата a например може да се прочете по осем различни начина (повече за транскрибирането на думите можете да прочетете тук):
- като звук, който е приблизително между а и е: man [mæn]
- като българското ей: game [geim]
- като гърлено а: car [ka:]
- като кратко о: what [wɔt]
- като удължено о: ball [bɔːl]
- като е: many [meni]
- като ъ: again [əˈgeɪn]
- като и: luggage [ˈlʌg ɪdʒ]
Буквосъчетанието ou може да се прочете по девет начина:
- като ау: out [aut]
- като оу: soul [soul]
- като удължено у: soup [su:p]
- като звук, който е приблизително между а и ъ: touch [tʌtʃ]
- като кратко у: could [kud]
- като удължено о: four [fɔr]
- като удължено ъ: journal [ˈdʒɜrnl]
- като кратко о: cough [kɔf]
- като кратко ъ: famous [feɪ məs]
Един от най-фрапиращите примери за несъответствието между правопис и произношение е буквосъчетанието ough, което се произнася по поне 10 различни начина:
- though /ðoʊ/, dough /doʊ/
- tough /tʌf/ , rough /rʌf/ , enough /ɪˈnʌf/
- cough /kɔf/ , trough /trɔf/
- through /θru/
- thought /θɔt/, ought /ɔt/, sought /sɔt/, nought /nɔt/, brought /brɔt/
- thorough /ˈθʌr oʊ/, borough /ˈbʌr oʊ/
- bough /baʊ/, sough /saʊ/, drought /draʊt/, plough /plaʊ/
- hough /hɔk/ (по-често се изписва като hock)
- hiccough /ˈhɪkəp/ (вече се среща предимно като hiccup)
- lough /lɔk, lɔx/ (англицизиран вариант на шотландското loch)
Звукове, които могат да се изписват по различни начини
Звукът [e], от друга страна, може да се изпише по седем различни начина:
- като е в pen [pen]
- като еа в head [hed]
- като iе във friend [frənd]
- като еi в leisure [ˈləʒə]
- като ai в said [sed]
- като u в bury [beri]
- като еo в leopard [lepəd]
Удължено и [i:] пък може да се изпише по поне 14 различни начина:
- e – be [biː], cede [siːd]
- i – ski [skiː], machine [məˈʃiːn]
- ae – algae [ˈældʒiː]
- uay – quay [kiː]
- ea – beach [biːtʃ]
- ee – bee [biː]
- ei – deceit [dɪˈsiːt]
- eo – people [ˈpiːp(ə)l]
- ey – key [kiː]
- eye – volleyed [ˈvɒl i:d]
- ie – field [fiːld], hygiene [ˈhaɪdʒiːn]
- oe – amoeba [əˈmiːbə]
- ui – beguine [bəˈɡiːn] (a Caribbean dance similar to a foxtrot)
- uy – guyot [ˈɡiːəʊ] (a mountain under the sea with a flat top)
Робърт Хайнлайн, в повестта си The Door into Summer („Врата към лятото“) измисля следното изречение като илюстрация на трудностите при създаването на машина, която да транскрибира човешка реч, особено в езици като английския: „Though the tough cough and hiccough plough him through.“
though се римува със slow
tough се римува с huff
cough се римува с off
hiccough се римува с cup
plough се римува с how
through се римува с you
Известна е и шегата, често приписвана на Джорд Бърнард Шоу*, който е бил запален привърженик на идеята за реформа, с която да се опрости английският правопис (на тази кауза писателят дори завещава солидна част от имуществото си). Според тази шега fish може се изпише като ghoti,**защото буквите f, i и съчетанието sh могат да се изпишат като gh,o и ti: laugh (gh=f), women (o=i), nation (ti=sh).
* Всъщност, за пръв път игрословицата се споменава в писмо на Чарлз Олиер (Charles Ollier) от 1855: „Синът ми Уилиам изнамери нов начин да се напише ‘риба’ (FISH).“
** Това изписване обаче не взема пред вид факта, че тези букви и буквосъчетания не биха се произнесли по този начи точно в тези позици в думата: gh се произнася като f само след буквосъчетанията au/ou (cough, laugh), a ti се произнася като sh (ш) само ако го следват буквосъчетанията on/al (station, spatial). Въпреки това обаче шегата отразява добре трудностите, които създава правописът дори на самите англичани.
Шекспир също споменава несъответствието между изговор и правопис. В пиесата му „Напразни усилия на любовта“ (Love’s Labour’s Lost) Олоферн е педант, който настоява, че произношението трябва да се промени, за да следва правописа и че всички трябва да произнасят изкуствено вмъкнатото* b в думи като doubt и debt.
* През Ренесанса, поради засиления интерес към древногръцки и латински, правописът на някои думи с латински произход се съобразява с първоизточника им, въпреки че те самите никога не са били произнасяни по подобен начин. Така receipt [rɪˈsiːt] получава p, за да се уподоби на латинското receptum, в doubt [daʊt] и debt [det] се добавя b, в salmon [ˈsæmən] – l, а в indict [ɪnˈdaɪt] – c.
Във „Воденицата на река Флос“ (The Mill on the Floss)(1860) Джордж Елиът осмива отношението на английската провинциална аристокрация към правописа: „Господин Тъливер с неохота пишеше писма, и намираше съотношението между говоримия и писмения език, за краткост наричано правопис, за едно от най-объркващите неща в този объркан свят. Както всяко пламенно писание обаче, и това беше завършено за по-кратко време от обичайното, и, ако правописът се отличаваше от този на госпожа Грегс , то тя самата, като и той, принадлежеше на поколение, за което правописът беше въпрос на личен избор.“
Като цяло, английският изобилства от букви, които не се произнасят: bomb [bɔm], muscle [mʌsl], handsome [´hænsəm], sign [sain], high [hai], ghost [goust], hour [auə], know [nou], half [ha:f], autumn [´ɔ:təm], psychology [¸sai´kɔlədʒi], aisle [ail], ballet [´bælei].
Освен това съществуват и много омографи (думи, които се пишат еднакво, но се произнасят различно в зависимост от значението си):
bow: [bau] покланям се – [bou] лък
desert: [di´zə:t] изоставям – [´dezət] пустиня – [di´zə:t] заслуга
live: [liv] – живея – [laiv] на живо
read: [ri:d] – чета (сег. време) –[red] четох (мин. време)
tear: [tɛə] – късам – [tiə] сълза
wind: [wind] – вятър – [waind] навивам.
Английският изобилства и от омофони (думи, които се произнасят еднакво, но се пишат по различен начин):
[bɛə] bare (гол, оголен) – bear (мечка)
[bai] buy (купувам) – by (от) – bye (чао)
[sel] sell (продавам) – cell (клетка)
[ai] eye (око) – I (аз)
[´flauə] flower (цвете) – flour (брашно)
[fɔ:] for (за) – four (четири)
[hiə] hear (чувам) – here (тук)
[auə] hour (час) – our (наш)
[nou] know (знам) – no (не)
[meil] mail (поща) – male (мъж)
[mi:t] meat (месо) – meet (срещам)
[pɛə] pair (двойка) – pear (круша)
[rait] right (правилен) – write (пиша)
[sait] sight (зрение) – site (местоположение)
[sʌn] son (син) – sun (слънце)
[ðɛə] their (техен) – there (там) – they’re (те са)
[tu:] to (до, на, към) – too (също) – two (две)
[wʌn] one (едно) – won (спечелих)
[weit] wait (чакам) – weight (тежест)
[wɛə] where (къде) – wear (нося)
[jɔ:] your (твой) – you’re (ти си).
Различнията между английския (Br.E.) и американския (Am.E.) правопис*, макар и незначителни, са източник на допълнителни притеснения:
colour (Br.E.) = color (Am.E.)
centre (Br.E.) = center (Am.E.)
licence (Br.E.) = license (Am.E.)
apologise (Br.E.) = apologize (Am.E.)
* Tези разлики сa провокирани основно с публикуването на речника на Noah Webster през 1828.
Английският език не се регулира от един върховен академичен орган (правилата във френския, например, се определят от Френската академия, докато институтът за български език при БАН определя националната езикова политика по отношение на българския език) и това поражда вариантност при изписването на някои думи, например сложните, при които различните речници често се разминават по отношение на слятото, полуслятото и разделното писане.
Когато заема думи от други езици, в повечето случаи английският запазва оригиналния им правопис:
ballet [´bælei]
silhouette [¸silu´et]
etiquette [¸eti´ket]
champagne [¸ʃæm´pein]
gnocchi [ˈnjɔki]
pizza [´pi:tsə]
Английският правопис създава затруднения в обучението не само на чужденците, но и на доста деца, за които е роден, особено в началния етап на обучение в четене и писане. Проучване на Seymour и колектив за придобиването на начална грамотност в английски и още 12 европейски езика показва, че докато децата в повечето европейски страни започват да четат свободно преди края на първата учебна година, забавянето в това отношение е повече от два пъти при децата, които се учат да четат на английски (при това като роден език).
Множество стихотворения с голяма доза хумор илюстрират проблемния характер на правописа:
I take it you already know от T. S. Watt
The Chaos Of English Pronunciation by Gerard Nolst Trenité
Холандският писател, учител и пътешественик Gerard Nolst Trenité демонстрира нелогичността на английския правопис и в стихотворението си The Chaos of English Pronunciation изброява около 800 несъответствия между правопис и произношение:
Допълнителна информация: