Нямо b

aplomb [ ə´plɔm ] – самоувереност, апломб

bomb [ bɔm ] – бомба

bomber [ ´bɔmə ] – бомбардировач

bombing [ ´bɔmiη ] – бомбардировка

climb [ klaim ] – катеря се

climber [ ´klaimə ] – катерач

climbing [ ´klaimiη ] – катерене

comb [ ´koum ] – гребен

crumb [ krʌm ] – троха

debt [ det ] – дълг

doubt [ daut ] – съмнение

dumb [ dʌm ] – ням

dumbness [ ´dʌmnis ] – немота

jamb [ dʒæm ] – странична част на каса на врата (прозорец)

lamb [ læm ] – агне

limb [ lim ] – крайник

numb [ nʌm ] – вцепенен

plumb [ plʌm ] – отвес

plumber [ ´plʌmə ] – водопроводчик

subtle [ sʌtl ] – незабележим

subtlety [ ´sʌtəlti ] – тънка, едва забележима разлика

succumb [ sə´kʌm ] –  поддавам се, отстъпвам

thumb [ θʌm ] – палец

tomb [ tu:m ] – гроб

womb [ wu:m ] – утроба

Нямо c

abscess [ ´æbsis ] – абсцес

acquaintance [ ə´kweintəns ] – познанство

acknowledge [ ək´nɔlidʒ ] – признавам 

acquiesce [ ¸ækwi´es ] – приемам безропотно

acquit [ ə´kwit ] – оправдавам

ascent [ ə´sent ] – изкачване

blanc-mange [ bləˈmɑːnʒ ] – желиран крем

char-a-banc [ ˈʃærəbæŋk ] – колесница

conscience [ ˈkɒnʃəns ] – съвест

conscious [ ´kɔnʃəs ] – съзнателен

crescent [ kresnt ] – полумесец

descend [ di´send ] – спускам се

disciple [ ´disaipl ] – ученик

evanesce [ ¸evə´nes ] – изчезвам

fascinate [ ´fæsi¸neit ] – очаровам

fluorescent [ ¸fluə´resnt ] – флуоресцентен

indict [ in´dait ] – подвеждам под отговорност

indictment [ in´daitmənt ] – обвинение

miscellaneous [ ¸misə´leiniəs ] – смесен

muscle [ mʌsl ] – мускул

obscene [ əb´si:n ] – неприличен

resuscitate [ ri´sʌsi¸teit ] – съживявам

scene [ si:n ] – сцена, гледка, случка

scenario [ si´na:ri¸ou ] – сценарий

scenery [ ´si:nəri ] –  пейзаж, природа

scent [ sent ] – аромат

scissors [ ´sizəz ] – ножица

victuals [ vitəlz ] – храна

Нямо ck

blackguard [ ´blæga:d ] – мошеник

Нямо ch

drachm [ ´dræm ] – стара мярка за тежина

fuchsia [ ´fju:ʃə ] – фуксия (цвете)

yacht [ jɔt ] – яхта

Нямо d

grandchild [ ´græn¸tʃaild ] – внук, внучка

grandma/grandmother [ ´grænma: ] [ ´græn¸mʌðə ] – баба

grandpa/grandfather [ ´græn¸pa: ] [ ´græn¸fa:ðə ] – дядо

grandparents [ ´græn¸pɛərənts ] – дядо и баба

handkerchief [ ´hæηkətʃif ] – носна кърпа

handsome [ ´hænsəm ] – хубав

landlady [ ´lænd¸leidi ] – хазяйка

landlord [ ´lænd¸lɔ:d ] – хазяин

sandwich [ ´sænwitʃ ] и [ ´sændwitʃ ] – сандвич

Wednesday [ ´wenzdi ] – сряда

Нямо g

align [ ə´lain ] – подравнявам

assign [ ə´sain ] – възлагам 

benign [ bi´nain ] –  добър, любезен

campaign [ kæm´pain ] – кампания

champagne [ ¸ʃæm´pein ] – шампанско

champaign [ ´ʃæmpein ] = champaign-land – открито поле.

cognac [ ´kɔnjæk ] – коняк

cologne [ kə´loun ] – тоалетна вода

consign [ kən´sain ] – поверявам

deign [ dein ] – благоволявам

design [ di´zain ] – идея; проект; план

diaphragm [ ´daiəfræm ] – диафрагма

feign [ fein ] – симулирам

foreign [ ´fɔrin ] – чужд

gnarl [ na:l ] – чеп, чвор

gnash [ næʃ ] – скърцам със зъби

gnat [ næt ] – мушица

gnaw [ nɔ: ] – гриза, разяждам

gnome [ noum ] – джудже

gnostic [ ´nɔstik ] – гностик

gnu [ nu: ] – гну, южноафриканска антилопа

lorgnette [ ´lɔ:njet ] – театрален бинокъл

malign [ mə´lain ] – злепоставям

paradigm [ ´pærə¸daim ] – парадигма

phlegm [ flem ] – слуз

physiognomy [ ¸fizi´ɔnəmi ] – физиономия

reign [ rein ] – царувам 

resign [ ri´zain ] – примирявам се

sovereign [ ´sɔvrin ] – суверен

sign [ sain ] – знак

Нямо gh

although [ ɔ:l´ðou ] – въпреки че

blight [ blait ] – безнадеждност

borough [ ´bʌrə ] – селище

bough [ bau ] – клон

bought [ bɔ:t ] – мин. вр. на купувам

brougham [ ´bru:əm ] – [ ´bru:əm ]

brought [ brɔ:t ] – мин. вр. на донасям

caught [ kɔ:t ] – мин. вр. на хващам

daughter [ ´dɔ:tə ] – дъщеря

dough [ dou ] – тесто

drought [ draut ] – суша

fight [ fait ] – боря се

fought [ fɔ:t ] – мин. вр. на боря се

freight [ freit ] – превоз

haughty [ ´hɔ:ti ] – надменен

height [ hait ] – височина

high [ hai ] – висок

light [ lait ] – светлина

might [ mait ] – мощ

naughty [ ´nɔ:ti ] – непослушен

neigh [ nei ] – цвиля

neighbour [ ´neibə ] – съсед

night [ nait ] – нощ

nightingale [ ´naitiη¸geil ] – славей 

ought [ ɔ:t ] – трябва

playwright [ ´plei¸rait ] – драматург

plough [ plau ] – плуг

right [ rait ] – верен

sigh [ sai ] – въздишам

sight [ sait ] – зрение

slough [ slau ] – блато

sough [ sau ] – шептене

sought [ sɔ:t ] – мин. вр. на търся

straight [ streit ] – прав

taught [ tɔ:t ] – мин. вр. на преподавам

thorough [ ´θʌrə ] – цял, пълен

thoroughfare [ ´θʌrə¸fɛə ] – проход

though [ ðou ] – макар че

throughout [ θru:´aut ] – напълно

tight [ tait ] – стегнат

tough [ tʌf ] – издръжлив 

weigh [ wei ] – тегля

weight [ weit ] – тегло

Нямо h

aghast [ ə´ga:st ] – ужасèн

choir [ ´kwaiə ] – хор

chorus [ ´kɔ:rəs ] – припев

echo [ ´ekou ] – ехо

exhaust [ ig´zɔ:st ] – изморявам

exhibit [ ig´zibit ] – показвам

exhilarate [ ig´zilə¸reit ] – развеселявам

exhort [ ig´zɔ:t ] – увещавам

forehead [ ´fɔrid ] – чело

ghastly [ ´ga:stli ] – ужасен

ghost [ goust ] – дух

ghoul [ gu:l ] – призрак

heir [ ɛə ] – наследник

honest [ ´ɔnist ] – честен

honour [ ´ɔnə ] – чест

hour [ auə ] – час

khaki [ ´ka:ki ] – жълтокафяв

posthumous [´pɔstjuməs ] – посмъртен

rhapsody [ ´ræpsədi ] – рапсодия 

rhetorical [ ri´tɔrikl ] – реторичен

rhinocerous [ rai´nɔsərəs ] – носорог 

rhyme [ raim ] – рима

rhythm [ riθm ] – ритъм

scheme [ ski:m ] – схема

school [ sku:l ] – училище

shepherd [ ´ʃepəd ] – овчар

silhouette [ ¸silu´et ] – силует

vehement [ ´vi:mənt ] – силен

vehicle [ ´vi:kəl ] – превозно средство

what [ wɔt ] – какво

when [ wen ] – кога

where [ wɛə ] – къде

whether [ ´weðə ] – дали 

why [ wai ] – защо

white [ wait ] – бял

while [ wail ] – докато

Нямо k

knack [ næk ] – сръчност

knapsack [ ´næp¸sæk ] – раница

knave [ neiv ] – мошеник

knead [ ni:d ] – меся

knee [ ni: ] – коляно

kneel [ ni:l ] – коленича

knife [ naif ] – нож

knight [ nait ] – рицар

knit [ nit ] – плета

knob [ nɔb ] – буца

knock [ nɔk ] – почуквам

knot [ nɔt ] – възел

know [ nou ] – зная

knowledge [ ´nɔlidʒ ] – знание 

knuckle [ nʌkl ] – става на пръст

Нямо l

almond [ ´a:mənd ] – бадем

alms [ a:mz ] – милостиня

balm [ ba:m ] – балсам

behalf [ bi´ha:f ] – от името на някого

calf [ ka:f ] – теле

calm [ ka:m ] – тих

chalk [ ´tʃɔ:k ] – тебешир

colonel [ ´kə:nəl ] – полковник

could [ kud ] – мин. вр. на мога

folk [ fouk ] – народ

half [ ha:f ] – половина

palm [ pa:m ] – длан

psalm [ sa:m ] – псалм

qualm [ kwa:m ] – безпокойство

salmon [ ´sæmən ] – сьомга 

should [ ʃud ] – трябва

stalk [ stɔ:k ] – стъбло 

talk [ tɔ:k ] – говоря

walk [ wɔ:k ] – ходя

would [ wud ] – мин. вр. на ще

yolk [ youk ] – жълтък

Нямо m

mnemonic [ ni:´mɔnik ] – мнемоничен

Нямо n

autumn [ ´ɔ:təm ] – есен

column [ ´kɔləm ] – колона

condemn [ kən´dem ] – осъждам

contemn [ kən´tem ] – презирам

damn [ dæm ] – кълна

hymn [ him ] – химн

solemn [ ´sɔləm ] – тържествен

Нямо p

coup [ ku: ] – прекатурвам 

coup d’etat [ ´ku:dei´ta: ] – държавен преврат

cupboard [ ´kʌbəd ] – шкаф

pneumatic [ nju:´mætik ] – пневматичен

pneumonia [ nju:´mouniə ] – пневмония

psalm [ sa:m ] – псалм

pseudonym [ ´sju:də¸nim ] – псевдоним

psychiatry [ sai´kaiətri ] – психиатрия

psychic [ ´saikik ] – душевен

psychology [ ¸sai´kɔlədʒi ] – психология

psychotic [ sai´kɔtik ] – невротизиран

Pterodactyl [ ¸terə´dæktil ] – птеродактил

raspberry [ ´ra:zbəri ] – малина

receipt [ ri´si:t ] – разписка

sapphire [ ´sæfaiə ] – сапфир

Нямо s

aisle [ ail ] – пътека между щандовете в супермаркет

apropos [ ¸æprə´pou ] – впрочем

basrelief [ ´bæsri¸li:f ] – барелеф

bourgeois [ ´buəʒwa: ] – буржоа

chamois [ ´ʃæmwa: ] – дива коза

corps [ kɔ: ] – корпус

debris [ ´debri: ] – отломки

demesne [ di´mein ] – владение

island [ ´ailənd ] – остров

isle [ ail ] – остров

puisne [ ´pju:ni ] – съдия от по-долен съд

rendez-vous [ ´rɔndi¸vu: ] – среща

viscount [ ´vaikaunt ] – виконт

viscountess [ ´vaikauntis ] – виконтеса

Нямо t

apostle [ ə´pɔsl ] – апостол 

argot [ ´a:gou ] – жаргон

ballet [ ´bælei ] – балет

boatswain [ bousn ] – боцман

bouquet [ ´bukei ] – букет

bristle [ ´brisl ] – четина

bustle [ bʌsl ] – оживление

castle [ ka:sl ] – замък

chasten [ ´tʃeisən ] – наказвам

coup d’etat [ ´ku:dei´ta: ] – държавен преврат

croquet [ ´kroukei ] – крокет

depot [ ´depou ] – депо

epistle [ i´pisl ] – послание 

fasten [ fa:sn ] – завързвам

glisten [ glisn ] – блестя

gourmet [ ´guəmei ] – гастроном

haricot [ ´hærikou ] – фасул

hasten [ ´heisn ] – бързам

hustle [ hʌsl ] – предприемчивост

jostle [ dʒɔsl ] – бутам се

listen [ lisn ] – слушам

mortgage [ ´mɔ:gidʒ ] – ипотека

nestle [ ´nesl ] – настанявам (се) удобно

often [ ´ɔfən ] и [ ´ɔftən ] – често

pestle [ pesl ] – стривам

rapport [ ræ´pɔ: ] – разбирателство

rustle [ rʌsl ] – шумоля

soften [ sɔfn ] – смекчавам 

thistle [ θisəl ] – магарешки бодил

trait [ trei ] – особеност

valet [ ´vælit ] и [ ´valeɪ ] -камериер

whistle [ wisl ] – свиря (с уста)

wrestle [ resl ] – боря се

Нямо th

asthma [ ´æsmə ] – астма

Нямо w

answer [ ´a:nsə ] – отговор

boatswain [ bousn ] – боцман

gunwale [ gʌnəl ] – планшир, перило

playwright [ ´plei¸rait ] – драматург

shipwreck [ ´ʃip¸rek ] – корабокрушение

two [ tu: ] – две

who [ hu: ] – кой

whole [ ´houl ] – цял

whom [ hum ] – кого

whoop [ wu:p ] – вик

wrangle [ ræηgl ] – препирам се

wrap [ ræp ] – завивам 

wreath [ ri:θ ] – венец

wreck [ rek ] – корабокрушение

wren [ ren ] – орехче, мушитрънче (птица)

wrench [ rentʃ ] – дръпване

wrest [ rest ] – изтръгвам 

wrestle [ resl ] –  боря се

wretched [ ´retʃid ] – нещастен

wriggle [ rigl ] – гърча се

wring [ riη ] – стискам 

wrinkle [ riηkl ] – бръчка

wrist [ rist ] – китка (на ръка)

write [ rait ] – пиша 

writhe [ raið ] – гърча се

wrong [ rɔη ] – погрешен

wry [ rai ] – изкривен

Нямо x

billet-doux [ ´bili´du: ] – бележка

Нямо z

rendez-vous [ ´rɔndi¸vu: ] – среща

Трудности при четенето, породени от характера на английския правопис

В практиката ми се е случвало да преподавам английски на начинаещи от различни възрасти – от първокласници, които току-що са се научили да четат на български, до възрастни, които преди това са учили сравнително лесен, поне по отношение на четенето, език – немски, например. Това, което стряска всички, независимо от възрастта и предишния езиков опит, е почти пълната липса на логика в английския правопис.

Но докато възрастните малко или много са наясно с условността на правописа и с разликите между кирилицата и латиницата, за децата необходимостта да учат наизуст произношението на английските думи в комбинация с новата, непозната азбука, идва като шок, и немалък процент от тях бързо се отказват, решавайки, че чуждите езици, особено английския, не са за тях. Имала съм случай, при които четвъртокласник четеше my [mai] като [tu] и в началото искрено недоумяваше защо всички твърдят, че греши.

Трудности, с които се сблъскват българските деца

Основният проблем, поне в български контекст,  е породен най-вече от необходимостта да се усвои една напълно нова и непозната азбука и паралелно с това да се трупа лексикален запас, който да изпълни процеса на четене със смисъл.

Очевадно е, че е много по-лесно да овладеем четенето на език, който разбираме, в сравнение с език, чиито думи не знаем: когато децата се учат да пишат и да четат на родния си език, те усвояват само писменото кодиране и декодиране на думите, докато значението на самите думи им е познато.

Когато ги учим да четат на чужд език, в повечето случаи думите са им напълно непознати, така че освен да декодира писмените символи, детето трябва да дешифрира и смисъла на това, което чете, а това често се оказва невъзможно, защото много често от децата се изисква да четат диалози и текстове паралелно с изучаването на самата азбука.

Болшинството учебници и учебни помагала на пазара първо представят цялата азбука от Aa до Zz, което не би представлявало особен проблем, ако паралелно с това не се въвеждаха думи, съдържащи голям брой неизучени още букви. Аз лично все още недоумявам какво се очаква децата да направят с думата apple например, която почти винаги се използва за илюстрация на буква Aa още в първия урок за английската азбука, след като не са изучили нито една от останалите букви в нея.  Да не говорим за това, че те трябва да могат да пишат apple, да я произнасят и да запомнят значението ù, защото следващия час са изпитвани на нея… без никой да им е преподавал букви p, l и е.

Как да решим проблема

Традиционен подход

Единият вариант е да се модифицира леко традиционният подход, при който първо преподаваме самата азбука. Първоначално децата би следвало да научат само имената на буквите и да упражняват изписването им, без да се опитват да четат думи или текстове. Тъй като в училище така или иначе азбуката се преподава от A до Z, и това се е наложило като очакване и от родителите, и от самите деца, които обикновено са чували песничката, с която се илюстрира азбучния ред, това, макар и леко да забави същинското четенe, няма да направи процеса твърде екзотичен и необичаен.

Обучението може да се разнообрази с игри, пъзели и състезания, които да способстват за поддържане на интереса на децата и за засилване на усещането им за постигнат успех. Освен това игрите ще повишат скоростта, с която децата разпознават буквите и съответните им звукове.

Бързината на разпознаване на буквите е от съществена важност и за четенето, и за писането -важно е да работим върху това детето да произнася съответните звуци веднага щом му посочим буквата или да показва/изписва съответната буква веднага щом произнесем звука. Така работим едновременно по процеса на декодиране (съществен за четенето) и по процеса на кодиране (нужен за писането), които всъщност са двете посоки на една и съща мисловна дейност.

Четене по време на заучаването на буквите

Възможно е да се подходи и по коренно различен начин, доста сходен с изучаването на българската азбука в началния период на ограмотяване – буквите да се представят не по азбучен ред, а по такъв начин, че детето да може веднага да започне да прочита прости думи, като се използват принципите на подхода phonics – първите букви и буквени комбинации, които се изучават, са лесни за дешифриране. Думи като mop, drop, tell, den, dot, pot, hat могат лесно да бъдат разчетени от децата, след като им бъде обяснено, че основното произношение на m, p, d, r, t, l и n на практика съвпада с българските съгласни м, п, д, р, т, л и н.

Може да се използва и последователността на изучаване на буквите, предложена в програмата Letters and Sounds, публикувана от Министерството на образованието на Великобритания

Група 1: s a t p

Група 2: i n m d

Група 3: g o c k

Група 4: ck e u r

Група 5: h b f/ff l/ll ss

Тъй като обикновено преподаваме четене на английски след като четенето на български е вече отработено умение, свързването на отделните звукове в срички (и съответно избягването на буквуването при четене) се постига лесно и е почти интуитивно.

Идеалният вариант е думите, които се използват, да са изучавани по време на предписмения период и вече да са познати, но това би ограничило доста броя думи, които можем да използваме за упражнение, а и, поне по мои наблюдения, дори и да не разбират какво са прочели, децата изпитват удовлетворение, стига да бъдат похвалени, че са се справили (освен това винаги може да се включи игрови елемент – ако детето прочете правилно дадената дума, възрастният му я превежда, без да очаква тя да бъде активно запаметена).

Използването на непознати думи обаче не е сериозен проблем. Много английски учители използват измислени, несъществуващи „думи“, когато учат деца, за които английският език е роден, да четат. Смята се, че включването на измислени думи е особено полезно при оценяването на постигнатите резултати, защото тези „думи“ са нови за всички деца. Така те не могат да разчитат на паметта или речниковия си запас, за да ги прочетат, а им се налага наистина да декодират написаното.

Когато детето придобие увереност и преодолее първоначалния страх от четенето, постепенно се включват особените случаи и изключенията:
– буквите, които не се произнасят, задраскваме с наклонена черта (ɇ)
– буквите, които трябва да се прочетат по особен, неочакван за детето начин, подчертаваме, като върху буквата пишем как трябва да се прочете (за звукове като ð и θ, които нямат дори приблизителни български съответствия, и за звукове като æ и ʌ можем да използваме съответните знаци за фонетична транскрипция):

По този начин на детето ще се наложи да наизусти само част от думата, а и, тъй като произношението само на някои букви ще бъде показано с български букви, няма да се компрометира цялостния процес на четене, което обикновено се случва, когато произношението на думите се изписва изцяло с български букви.

В тези случаи децата изобщо не обръщат внимание на английския текст и „четат“ само предадения с кирилица приблизителен вариант на произношението. Това обаче създава сериозни проблеми впоследствие, тъй като, освен че не се научават да разпознават достатъчно добре вариантите за произнасяне на английските букви, те не се научават и да чуват специфичните особености при произнасянето на звуковете.

Ако се опитаме да транскрибираме дума като thin с помощта на българската азбука, се сблъскваме с липсата на знак, който да покаже, че това не е нито т, нито ф, нито с, а е звук, при който трябва да поставим връхчето на езика между зъбите си и в същото време да се опитаме да кажем т (θ). Виждала съм колеги да се опитват да представят този звук с т, или с комбинацията т/ф, но това подвежда децата, които всъщност все още са във възраст, в която лесно имитират и не биха имали особени затруднения да произнесат θ, въпреки че подобен звук липсва в родния им език).

Ранно въвеждане на системата за транскрипция

Друг възможен подход е още в началото на обучението по четене да се въведе фонетичната транскрипция. По мои наблюдения, макар и по отношение на изолирани случаи от личната ми практика (тъй като не преподавам системно на деца от началния курс) деца между втори и трети клас съвсем спокойно приемат и без затруднения научават символите за транскрипция, бързо схващат как да ги използват и сравнително бързо ги научават наизуст, въпреки че аз винаги ги окуражавам не да се мъчат на всяка цена да запомнят знаците за транскрипция, а по-скоро да ги проверяват (за целта правим за всяко дете специална тетрадка с правила, която винаги носят със себе си и която ползват за справка всеки път, когато се затруднят или когато не са сигурни). По този начин стимулираме т.нар. неволево запомняне, тъй като фокусът на вниманието им се измества от запаметяването на транскрипцията като списък от символи към изпълнението на конкретни задачи за четене, което, от своя страна, допринася и за намаляването на стреса, тъй като притеснението, че ще забравят нещо на практика изчезва.

От векове се чуват гласове в подкрепа на идеята за реформа на английския правопис, и то от влиятелни личности, но тези идеи рядко намират широка подкрепа.

Не само, че подобна реформа би била скъпа и трудоемка, но и това, че английският език няма – и никога не е имал – единен регулатор, прави осъвременяването на правописа на практика невъзможно.

До голяма степен неговото сегашно състояние е резултат от исторически или външни фактори:

Староанглийски (500 – 1110)

Първите заселници във Великобритания били англите, саксите и ютите – германски племена, които изтласкали местното келтско население в Шотландия, Уелс , Корнуол и Ирландия.

Староанглийската азбука се е състояла от 20 стандартни букви (тогава все още е нямало отделни букви за j, v или w и като цяло не са се изпозлвали буквите k, g или z) плюс четири допълнителни букви: аsh <æ>, eth <ð>, thorn <þ> и wynn <ƿ>.

След нашествията на викингите например (които започнали около 850 г.)  староанглийското SCHIRT започнало да се изписва като skirt и като shirt, като в последствие двата варианта започнали за обозначават различни дрехи.

Нашествието на норманите през 11 век също оказало значително влияние и на речниковия състав на езика, и на правописа му. Норманите говорели ранна разновидност на френския, която бързо се наложила като официален език.  Смята се, че около 40 процента от думите в английски са с френски произход, а заради по-големия престиж на френския език по време на норманското владичество (в продължение на около 300 години аристокрацията говорела предимно на френски), техният правопис се е запазил в оригиналния си вид. Под влияние на френски в езика се появили и по-дълги думи (parliament, establishment, foundation).

Звукът /ʌ/ (който обикновено се предава писмено с u) се пише с о в son, love, come поради правописните правила на норманите, които забранявали изписването на u пред v, m и n, заради потенциалното объркване при четене, породено от специфичния готически шрифт: love, wonder,  mother, month. Това става известно като minimum stroke avoidance (правило за минимизиране на струпването на чертици) и по-късно се пренася и в думи, които звучат по подобен начин (other, brother).Поради сходни причини била забранена употребата и на краесловно v. Затова, а не поради звукови промени, днес имаме три различни гласни, които се изписват по един и същи начин в думите love /lʌv/, grove /ɡrəʊv/и prove /pruːv/.

В староанглийски c винаги се е произнасяло като k и е било озвучавано в началото на думите, както в cnif (knife), g винаги е било изговаряно като g в go и също е било озвучавано в началото на думите преди n, както в gnaw, a hw е било изписвано там, където сега пишем wh (who в староанглийски е hwā, whom е hwǣm, а whose е hwās).

Средноанглийски (1100- 1500) 

Повечето правописни правила в съвременния английски произтичат от начините за изписване на думите в средноанглийския период и не отразяват звуковите промени, които са се случили след края на 15-и век. От 15 век насам  (края на средноанглийския период) фонетичните промени, обозначавани обобщено като голямото изместване на гласните (the Great Vowel Shift), предизвикали многобройни промени в произношението и отбелязали прехода към ранния модерен английски език, докато правописът останал предимно такъв, какъвто бил в средноанглийски и продължил да отразява произношението на думите от онова време. 

Правописът в средноанглийския период никога не се стандартизирал напълно. Джефри Чосър (ок. 1340 – 1400), например, е много непоследователен  – често изписва една и съща дума по различни начини, понякога дори в рамките на едно и също изречение:
bryd, bridd, byrde = bird
compaignye, companye = group
dethe, deeth = death

Съвременният английски правопис започнал да се установява около 1350 година, когато, след около три века  норманско владичество, английският отново станал официален език на страната. Едва през 1362, по времето на Чосър, за пръв път бил използван английски при откриването на парламента. Същата година бил приет закон, с който английският ставал официалният език на парламента и съдилищата. През 1399 крал Хенри IV станал първият английски крал след нашествието на норманите, чийто майчин език бил английски.

През 1417, Хенри V започнал да използва английски в официалната кореспонденция, но по онова време правописът все още не бил стандартизиран: думата right, например, имала един-единствен начин на изписване в латински, 6 варианта в старофренски, и 77 разновидности в средноанглийски.

Когато се наложило да преминат от френски към английски след 1430 г., съдебните писари умишлено изоставили предсказуемия правопис на думи като frend (friend), hed (head), speke (speak), seke (seek), beleve (believe).

В средноанглийския няма „неми“ букви (букви, които не се произнасят): knight се е произнасяло подобно на немското Knecht. Изключение от това правило е „нямото“ е, което първоначално се е изговаряло, но е изпаднало в ежедневната реч още преди епохата на Чосър.

Преди появата на печатарската преса, вариативността на правописа е негова основна характеристика: beauty има следните варианти: bealte, buute, beuaute, bewtee, bewte, beaute, beayltye.

В края на средноанглийския период, между 1470 и 1630, с улесненията, предлагани от печатарската преса, се установява много или малко стандартен правопис (the Chancery Standard), който и досега стои в основата на английския правопис. 

Първите печатари след 1476 обаче били чужденци, които почти не говорели английски език и съответно допускали множество грешки (ghost, blood), а английските печатари умишлено усложнявали изписването на думите, добавяйки букви към тях, тъй като им се плащало на ред (build, guard, have).

Новоанглийски

Началото на новоанглийския период се бележи от литературната дейност на Шекспир (1564 – 1616), публикуването на превода на Библията, известен като превода на крал Джеймс (King James Bible) през 1611 и издаването на първия сериозен английски речник от Самюъл Джонсън през 1755.

До втората половина на 16. век, когато творил Шекспир, английският правопис бил хаотичен и почти никой не бил наясно какви са правилата. Често на една и съща страница една дума се изписвала по различни начини. Шекспир е писал на ранен модерен английски (Early Modern English). Той изписва даже името си по различни начини. Бил Брайсън, в книгата си „Шекспир. Светът като сцена“, пише: „Не сме сигурни как да изпишем името му – но и самият той, изглежда, не е бил съвсем сигурен, защото нито един вариант на името му не се повтаря в подписите, които са оцелели. Те са: “Willm Shaksp,” “William Shakespe,” “Wm Shakspe,” “William Shakspere,” “Willm Shakspere,” and “William Shakspeare.” Любопитно е, че точно вариантът, който не е бил използван от самия него , е този, който е оцелял до днес.“

През 16. век правописът все повече се отдалечава от произношението и това се дължи осовно на факта, че книгопечатането го застопорява във формата му от средноанглийския период точно по времето, когато започват интензивни звукови промени с дългосрочен ефект върху произношението и средноанглийският постепенно преминава в ранен съвременен английски. Когато този период приключил, хората вече били спрели да произнасят k в knee, g в gnaw, w в write, l в talk, и b в bomb. Гърленият звук (изписван в немски като ach), изразяван писмено с gh, също престанал да се произнася в думи като night, laugh, thought, light. Разпространението на книгопечатането обаче фосилизирало и старите, и новите несъответствия, вместо да тръгне в посока към опростяване на правописа.

Около 1600 година учителите започнали да правят опити за стандартизиране на правописа, като публикували списъци с думи за заучаване, но без да прилагат някаква систематичност, която да улесни ученето.

Самюъл Джонсън със своя речник също допринесъл за усложняването на правописа:

Той изоставил традиционния начин за предаване на дължината на гласните с помощта на удвояване на съгласните (напр. copper – cope), като често изпускал двойните съгласни в думи от латински произход (copy, operate, proper) и като използвал удвояване, за да покаже латинския произход на някои английски думи (apply вместо aply, защото на латински думата е имала представка ad- ‘adplicare’).

Джонсън също така променил много представки и наставки, като ги уподобил на съответните френски или латински правописни модели: importence – importance, inclose – enclose.

Джонсън стандартизирал употребата на различен правопис за различните значения (напр. but – butt, their – there) на 335 думи, които по-рано се пишели по един и същи начин или нямали установен правопис.

Речникът на Джонсън се превърнал в най-сериозният авторитет по отношение на правописа. Повечето включените в него думи вече се били наложили като преобладаващи варианти, но на Джонсън дължим нелогичния избор да се пише stoke, но cloak, rope, но soap и много други непоследователни решения.

Заемки

Заемките от чужди езици обикновено също запазват своя оригинален правопис, който често не съответства на произношението им. Точно това се е случило с много френски думи: people, jeopardy, muscle, marriage, autumn.

Само около една шеста от съвременните английски думи са със староанглийски произход – останалите са заети от други езици.

Чужди влияния

Понякога стремежът да се латинизира правописът на думите води до ситуации, в които се добавят букви, без да има етимологически причини за това: s в island, например, което никога е нямало причина да бъде там. Думата идва от староанглийското iglund и се е пишела illond, ylonde или ilande, докато под влияние на латинското insula това s било вмънкато в думата и усложнило излишно правописа ѝ.

Усложнен излишно е и правописа на други думи, само за да се уподобят на гръцки думи: asma, diaria и fleme стават asthma, diarrhea и phlegm.

Модерен английски

От 1755 г. насам са направени само няколко незначителни промени в правописа, като например в authour, errour, academick.

Американски английски

Американският лексикограф от 19. век Ноа Уебстър (Noah Webster) за кратко работил като учител и още като младеж стигнал до извода, че непоследователния правопис затруднява ученето. Затова и известно време поддържал идеята за правописна реформа, но тъй като публикувал и списъци с думи за улеснение на учениците си, когато те започнали да му носят сериозни приходи, изоставил плановете си за цялостна реформа и се задоволил да промени правописа на съвсем малък брой думи.

Източници и допълнителна информация:

https://en.wikipedia.org/wiki/English_orthography

https://en.wikipedia.org/wiki/English-language_spelling_reform

http://www.whitesmoke.com/historical-background-to-english-spelling

https://en.wikipedia.org/wiki/Middle_English

http://englishspellingproblems.blogspot.com/2012/12/history-of-english-spelling.html

http://mentalfloss.com/article/49960/why-english-spelling-so-messed

http://www.ruf.rice.edu/~kemmer/Histengl/spelling.html

Английският правопис ли е най-трудният в Европа?

За разлика от други езици, като финския например, където съотношението между букви и звукове е постоянно и четем точно и само това, което е записано (такъв правопис се нарича фонетичен), в английски често  липсва съответствие между правопис и изговор на думите. Причините за това са доста, и много от тях се коренят в историческото развитие на езика, за което можете да прочетете в следващата публикация: Защо английският правопис е толкова объркан?

При българския правопис, макар че той също клони в посока фонетичност, все пак има някои случаи на липса на съвпадение между написаните букви и произнасяните звукове, например: град [грат], сняг [сняк], изток [исток], сграда [зграда], но те не създават кой знае какви трудности на чужденците. Така че, докато при езици като финския и българския четенето и писането са умения, които не изискват особени усилия след научаването на азбуката, в английски това е дълъг и понякога изпълнен със стрес процес .

Френският и английският се славят с трудния си правопис. Но въпреки че френският е труден за усвояване, когато става въпрос за кодиране (правопис), английският е труден и когато става въпрос за декодиране (четене), тъй като имаме много повече възможни произношения за всяка група от букви: във френски, например, звукът у може да се изпише като ou, ous, или oux, но произношението на всички тези буквосъчетания е винаги едно и също: у (ouvrir, sous, toux), докато в английски звукът у /u:/ може да се изпише по около 18 различни начина, вкл. food, truth, fruit, blues, to, shoe, group, through, grew. Освен това всички тези буквосъчетания имат и други варианти за произнасяне (гласните във food и flood, truth и trust, fruit и build, blues и bluest, to и go, shoe и hoe, group и grout, through и rough, grew и sew са различни, така че ако научим първата дума от всяка двойка, тя няма да ни помогне да отгатнем произношението на втората).

Букви и звукове

Английската азбука има 26 букви, с които трябва да се предадат всичките 44 звука, които се използват в езика.

Букви и буквосъчетания, които се четат по различни начини

Буквата a например може да се прочете по осем различни начина (повече за транскрибирането на думите можете да прочетете тук):

1. като звук, който е приблизително между а и е: man [mæn] (мъж)
2. като българското ей: game [geim] (игра)
3. като гърлено а: car [ka:] (кола)
4. като кратко о: what [wɔt] (какво)
5. като удължено о: ball [bɔːl] (топка)
6. като е: many [meni] (много)
7. като ъ: again [əˈgeɪn] (отново)
8. като и: luggage [ˈlʌg ɪdʒ] (багаж)

Буквосъчетанието ou може да се прочете по девет начина:

1. като ау: out [aut] (навън)
2. като оу: soul [soul] (душа)
3. като удължено у: soup [su:p] (супа)
4. като звук, който е приблизително между а и ъ: touch [tʌtʃ] (докосвам)
5. като кратко у: could [kud] (можех)
6. като удължено о: four [fɔr] (четири)
7. като удължено ъ: journal [ˈdʒɜrnl] (дневник)
8. като кратко о: cough [kɔf] (кашлям)
9. като кратко ъ: famous [ˈfeɪməs] (известен)

Един от най-фрапиращите примери за несъответствието между правопис и произношение е буквосъчетанието ough, което се произнася по поне 10 различни начина:

1. though /ðoʊ/ (въпреки че), dough /doʊ/ (тесто)
2. tough /tʌf/ (издръжлив), rough /rʌf/ (груб), enough /ɪˈnʌf/ (достатъчно)
3. cough /kɔf/ (кашлям), trough /trɔf/ (хранилка)
4. through /θru/ (през)
5. thought /θɔt/ (мисъл), ought /ɔt/ (трябва), sought /sɔt/ (търсех), nought /nɔt/ (нула), brought /brɔt/ (донесох)
6. thorough /ˈθʌr oʊ/ (цялостен), borough /ˈbʌr oʊ/ (селище)
7. bough /baʊ/ (клон), sough /saʊ/ (шумоля), drought /draʊt/ (суша), plough /plaʊ/ (плуг)
8. hough /hɔk/ (по-често се изписва като hock) (джолан)
9. hiccough /ˈhɪkəp/ (вече се среща предимно като hiccup) (хълцам)
10. lough /lɔk, lɔx/ (англицизиран вариант на шотландското loch – езеро)

Звукове, които могат да се изписват по различни начини

Звукът [e], от друга страна, може да се изпише по седем различни начина:

1. като е в pen [pen] (химикалка)
2. като еа в head [hed] (глава)
3. като iе във friend [frend] (приятел)
4. като еi в leisure [ˈleʒə] (свободно време)
5. като ai в said [sed] (казах)
6. като u в bury [beri] (погребвам)
7. като еo в leopard [lepəd] (леопард)

Удължено и [i:] пък може да се изпише по поне 14 различни начина:

1. e – be [biː] (съм), cede [siːd] (отстъпвам)
2. i – ski [skiː] (ски), machine [məˈʃiːn] (машина)
3. ae – algae [ˈældʒiː] (водорасли)
4. uay – quay [kiː] (кей)
5. ea – beach [biːtʃ] (плаж)
6. ee – bee [biː] (пчела)
7. ei – deceit [dɪˈsiːt] (измама)
8. eo – people [ˈpiːp(ə)l] (хора)
9. ey – key [kiː] (ключ)
10. eye – volleyed [ˈvɒl i:d] (запращам)
11. ie – field [fiːld] (поле), hygiene [ˈhaɪdʒiːn] (хигиена)
12. oe – amoeba [əˈmiːbə] (амеба)
13. ui – beguine [bəˈɡiːn] (карибски танц)
14. uy – guyot [ˈɡiːəʊ] (подводно плато)

Английските писатели за правописа

Робърт Хайнлайн

Робърт Хайнлайн, в повестта си Врата към лятото (The Door into Summer) измисля следното изречение като илюстрация на трудностите при създаването на машина, която да транскрибира човешка реч, особено в езици като английския: „Though the tough cough and hiccough plough him through.“ (Все пак упоритата кашлица и хълцане го раздират целия.)

though [ðou]
tough [tʌf]
cough [kɔf]
hiccough [´hikʌp]
plough [plau]
through [θru:] 

Джордж Бърнард Шоу

Известна е и шегата, често приписвана на Джорд Бърнард Шоу*, който е бил запален привърженик на идеята за реформа, с която да се опрости английският правопис (на тази  кауза писателят дори завещава солидна част от имуществото си, с което е финансирано създаването на нова азбука (Shavian alphabet), която, макар и да не се използва, притежава изключително интересни характеристики).

Според тази шега fish може се изпише като ghoti,**защото буквите f, i и съчетанието sh могат да се изпишат като gh,o и ti: laugh (gh=f), women (o=i), nation (ti=sh).

*  Всъщност, за пръв път игрословицата се споменава в писмо на Чарлз Олиер (Charles Ollier) от 1855: „Синът ми Уилиам изнамери нов начин да се напише ‘риба’ (FISH).“

**  Това изписване обаче не взема пред вид факта, че тези букви и буквосъчетания не биха се произнесли по този начин точно в тези позиции в думата:
– gh се произнася като f само след буквосъчетанията au/ou (cough, laugh)
– ti се произнася като sh (ш) само ако го следват буквосъчетанията on/al (station, spatial)
Въпреки това обаче шегата отразява добре трудностите, които правописът създава дори на самите англичани.

Шекспир

Шекспир също споменава несъответствието между изговор и правопис. В пиесата му Напразни усилия на любовта (Love’s Labour’s Lost) Олоферн е педант, който настоява, че произношението трябва да се промени, за да следва правописа и че всички трябва да произнасят изкуствено вмъкнатото* b в думи като doubt и debt.*

*  През Ренесанса, поради засиления интерес към древногръцки и латински, правописът на някои думи с латински произход се съобразява с първоизточника им, въпреки че те самите никога не са били произнасяни по подобен начин. Така receipt [rɪˈsiːt] получава p, за да се уподоби на латинското receptum, в doubt [daʊt] и debt [det] се добавя b, в salmon [ˈsæmən] – l, а в indict [ɪnˈdaɪt] – c.

Джордж Елиът

Във Воденицата на река Флос (The Mill on the Floss)(1860) Джордж Елиът осмива отношението на английската провинциална аристокрация към правописа: „Господин Тъливер с неохота пишеше писма, и намираше съотношението между говоримия и писмения език, за краткост наричано правопис, за едно от най-объркващите неща в този объркан свят. Както всяко пламенно писание обаче, и това беше завършено за по-кратко време от обичайното, и, ако правописът му се отличаваше от този на госпожа Грегс, то тя самата, като и той, принадлежеше на поколение, за което правописът беше въпрос на личен избор.“

„Неми“ букви

Като цяло, английският изобилства от букви, които не се произнасят – за по-обстоен списък с примери, прегледайте страницата Съгласни, които не се произнасят: 

bomb [bɔm] (бомба)
muscle [mʌsl] (мускул)
handsome [´hænsəm] (красив)
sign [sain] (знак)
high [hai] (висок)
ghost [goust] (призрак)
hour [auə] (час)
know [nou] (знам)
half [ha:f] (половина)
autumn [´ɔ:təm] (есен)
psychology [¸sai´kɔlədʒi] (психология)
aisle [ail] (пътека между редове в зала)
ballet [´bælei] (балет)

Омографи

Освен това съществуват и много омографи (думи, които се пишат еднакво, но се произнасят различно в зависимост от значението си). За по-обстоен списък с примери, прегледайте страницата Омографи.

bow: 
[bau] покланям се – [bou] лък

desert: 
[di´zə:t] изоставям – [´dezət] пустиня – [di´zə:t] заслуга

live: 
[liv] живея – [laiv] на живо

read: 
[ri:d] чета (сег. време) – [red] четох (мин. време)

tear: 
[tɛə] късам – [tiə] сълза

wind: 
[wind] вятър – [waind] навивам

Омофони

Английският изобилства и от омофони – думи, които се произнасят еднакво, но се пишат по различен начин. За по-обстоен списък с примери, прегледайте страницата Омофони.

[bɛə]:
bare (гол, оголен) – bear (мечка)

[bai]:
buy (купувам) – by (от) – bye (чао)

[sel]:
sell (продавам) – cell (клетка)

[ai]:
eye (око) – I (аз)

[´flauə]:
flower (цвете) – flour (брашно)

[fɔ:]:
for (за) – four (четири)

[hiə]:
hear (чувам) – here (тук)

[auə]:
hour (час) – our (наш)

[nou]:
know (знам) – no (не)

[meil]:
mail (поща) – male (мъж)

[mi:t]:
meat (месо) – meet (срещам)

[pɛə]:
pair (чифт) – pear (круша)

[rait]:
right (правилен) – write (пиша)

[sait]:
sight (зрение) – site (местоположение)

[sʌn]:
son (син) – sun (слънце)

[ðɛə]:
their (техен) – there (там) – they’re (те са)

[tu:]:
to (до, на, към) – too (също) – two (две)

[wʌn]:
one (едно) – won (спечелих)

[weit]:
wait (чакам) – weight (тежест)

[wɛə]:
where (къде) – wear (нося)

[jɔ:]:
your (твой) – you’re (ти си).

Британски и американски правопис

Различнията между британския (Br.E.) и американския (Am.E.) правопис*, макар и незначителни, са източник на допълнителни притеснения:

Британски английски	Американски английски
colour	color	цвят
flavour	flavor	вкус
humour	humor	хумор
labour	labor	труд
neighbour	neighbor	съсед
centre	center	център
fibre	fiber	влакно
litre	liter	литър
theatre	theater	театър
licence	license	лиценз
defence	defense	защита
offence	offense	обида
apologize/apologise	apologize	извинявам се
organize/organise	organize	организирам
recognize/recognise	recognize	разпознавам
travelling	traveling	пътуване
marvellous	marvelous	чудесен
counsellor	counselor	съветник
modelled	modeled	моделиран
fulfil	fulfill	изпълнявам
enrol	enroll	записвам (се)
skilful	skillful	сръчен
grey	gray	сив
aeroplane	airplane	самолет
cosy	cosy	уютен
doughnut	donut	поничка
draught	draft	течение
jewellery	jewelry	бижута
sceptical	skeptical	скептичен
sulphur	sulfur	сяра
aesthetic	esthetic	естетичен
anaemia	anemia	анемия
anaesthesia	anesthesia	упойка
paediatrician	pediatrician	педиатър
programme	program	програма
tonne	ton	тон
diarrhoea	diarrhea	диария
manoeuvre	maneuver	маневра
cheque	check	чек
gaol	jail	затвор

*  Tези разлики съществуват основно вследствие на публикуването през 1828 на речника на Noah Webster (американски лексикограф) и неговият стремеж да отрази по-точно произношението на думите.

Регулатор

Докато правилата във френския се определят от Френската академия, а Институтът за български език при БАН отговаря за националната езикова политика и съставя официалния правописен речник на българския език, английският език не се регулира от един върховен академичен орган и това поражда вариантност при изписването на някои думи, например сложните, при които различните речници често се разминават по отношение на слятото, полуслятото и разделното писане: думата non-profit/nonprofit (нестопански, с идеална цел) е даден като non-profit в речниците LONGMAN и CAMBRIDGE, но като nonprofit в OXFORD и MERRIAM-WEBSTER.

Заемки

Когато заема думи от други езици, в повечето случаи английският запазва оригиналния им правопис:

ballet [´bælei] (балет)
silhouette [¸silu´et] (силует)
etiquette [¸eti´ket] (етикет)
champagne [¸ʃæm´pein] (шампанско)
gnocchi [ˈnjɔki] (ньоки)
pizza [´pi:tsə] (пица)

Трудности при обучението в четене

Английският правопис създава затруднения в обучението не само на чужденците, но и на доста деца, за които е роден, особено в началния етап на обучение в четене и писане. Проучване на Seymour и колектив за придобиването на начална грамотност в английски и още 12 европейски езика показва, че докато децата в повечето европейски страни започват да четат свободно преди края на първата учебна година, забавянето в това отношение е повече от два пъти при децата, които се учат да четат на английски (при това като роден език).

Нагледни примери:

Множество стихотворения с голяма доза хумор илюстрират проблемния характер на правописа:

I take it you already know от T. S. Watt

The Chaos Of English Pronunciation by Gerard Nolst Trenité

Холандският писател, учител и пътешественик Gerard Nolst Trenité демонстрира нелогичността на английския правопис и в стихотворението си The Chaos of English Pronunciation изброява около 800 несъответствия между правопис и произношение:

Допълнителна информация:

http://www.whitesmoke.com/historical-background-to-english-spelling

http://englishspellingproblems.blogspot.com/2012/11/the-costs-englishspelling-literacy-is.html

Какво представлява фонетичната транскрипция?

Фонетичната транскрипция е начин да се предаде писмено произношението на звуковете, така че на всеки звук да отговаря само един писмен знак (символ за транскрибиране на звука). Тя е неоценим помощник в изучаването на английски език, тъй като поради различни по своя характер исторически причини, английският правопис се характеризира с големи разминавания с произношението на думите.

Транскрипцията на думите може да се види веднага след самата дума в английско-българските речници, оградена с квадратни скоби или с наклонени черти:

man [mæn]

luggage /´lʌgidʒ/

Символи за транскрипция

Повечето символи за транскрипция съвпадат с английската азбука, но при няколко от символите произношението е различно от това, което очакваме (символът /j/ например обозначава звук «й», а не звук «дж»).

Използват се и символи, които са взети от други азбуки и писмени системи:
(/θ/, /ʒ/, /ʃ/).

Някои символи са получени чрез „завъртане“ на букви:
(/ə/, /ɜ/, /ɔ/).

Допълнителни символи:

/:/ – знак за удължение, като в [ʃi:p ] (sheep – овца, произнася се с удължено и)

В български език подобно удължаване се прави единствено когато искаме да изразим емоция.

В английски е важно да произнасяме внимателно кратките и дългите гласни, защото те често имат смислоразличителна функция:

[ʃi:p ] sheep – овца <-> [ʃip] ship – кораб

[pu:l] pool – басейн <-> [pul] pull – дърпам

/’/ – знак за ударение

Поставя се пред ударената сричка, а не върху ударената гласна, както в български: /ˈsɪnənɪm/.

/ˌ/ – знак за вторично ударение

Поставя се пред сричката, която носи вторичното ударение – обикновено в началото на многосрични думи, в които основното ударение пада върху по-задна сричка: /ˌmæθəˈmætɪks/.

() – обикновени скоби

Показват, че поставеният между тях звук може да се изпусне: dictionary /ˈdɪkʃən(ə)ri/.

В най-разпространената в България система за транскрипция звуковете се обозначават по следния начин (след знака за равенство е посочено приблизителното българско съответствие или кратко обяснение как да се произнесе звука – за по-подробни разяснения за особеностите в произношението на всеки звук кликнете върху изображението след примерите):

Съгласни:

/p/ = «п» pencil [ ´pensil ]

/b/ = «б»  big [ big ]

/t/ = «т» tea [ ti: ]

/d/ = «д» dean [ di:n ]

/k/ = «к» cake [ keik ]

/g/ = «г» get [ get ]

/f/ = «ф» famous [ ´feiməs ]

/v/ = «в» very [ ´veri ]

/s/ = «с» cell [ sel ]

/z/ = «з» zoology [ zou´ɔlədʒi ]

/l/ = «л» leave [ li:v ]

/m/ = «м» mean [ mi:n ]

/n/ = «н» near [ niə ]

/h/ = «х» hotel [ hou´tel ]

/r/ = «р» red [ red ]

/j/ = «й» yellow [ ´jelou ]

/w/ = «у» кратко (като в «уиски» и «уокмен»): whale [ weil ]

/θ/ = «т» с език между зъбите: thin [ θin ]

/ð/ = «д» с език между зъбите: then [ ðen ]

/ʃ/ = «ш» shawl [ ʃɔ:l ]

/ʒ/ = «ж» television [ ´teli¸viʒən ]

/tʃ/ = «ч» child [ tʃaild ]

/dʒ/ = «дж» jeep [ dʒi:p ]

/ŋ/ = носово «н» (като в банка или танго, за разлика от онзи: при изговарянето им издишната възушна струя преминава през носа) sing [ siη ]

Гласни:

/i/ = «и» inside [ in´said ]  

/ɪ/ = «и» dictionary [ˈdɪkʃən(ə)ri ] 

/e/ = «е» excessive [ ik´sesiv ]

/ɛ/ «е»  said /sɛd/

/æ/ = звук, среден между «а» и «е»: отваряме широко уста като за а, а произнасяме е: banter [ ´bæntə ]

/ɑ/ = «а»  car [ kɑː ]

/ɒ/ = «о»  hot [ hɒt ]

/ɔ/ = «о» morning [ ´mɔ:niη ]

/ʊ/ = «у»  football [ ˈfʊtˌbɔːl ]

/u/ = «у» cool [ ku:l ]

/ʌ/ = звук, среден между «а» и «ъ»: отваряме широко уста като за а, а произнасяме ъ: blood [ blʌd ]

/ɜ/ = «ъ» learn [ lɜː(r)n ]

/ə/ = «ъ» letter [ ´letə ]

Регионални особености на системите за транскрипция

В българските речници тази система е допълнително опростена, тъй като в нея обикновено не се включват необичайно изглеждащите или „дублираните“ символи за гласните (вместо /ɑ/ често се използва /а/, вместо /ɒ/ – /о/, вместо /ʊ/ – /u/ и вместо /ɜ/ – /ə/).

Съществуват и други системи за транскрипция:

Американският речник Merriam-Wesbter например използва /ā/ вместо /ei/, /ä/ вместо /ɒ/, /ō/ вместо /ou/ и т.н. (Подробности за системата за транскрибиране има в Наръчника за произношение на речника). В Европа обаче тази система не е особено позната и почти не се използва.

Някои речници представят произношението, като вместо фонетична транскрипция използват специфично изписване на сричките, което да наподоби познати звукосъчетания и да улесни произношението, дори ако ползващият речника не е запознат с международната фонетична азбука. Dictionary.com например показва варианта  [dik-shuh-ner-ee] наред с /ˈdɪk ʃəˌnɛr i/, като позволява да се превключва между двете възможности.

В България също беше направен опит да се въведе специфичен вариант на международната фонетична азбука. В учебника English for Bulgarians (изд. Наука и изкуство, София, 1991) от колектив под ръководството на проф. Андрей Данчев знаците /ʃ/, /ʒ/, /tʃ/ и /dʒ/ бяха заместени от /š/, /ž/, /č/ и /dž/, но те не успяха за се наложат трайно в практиката.