Posts

Използваме a/an пред броими съществителни в единствено число:

We have a car. – Ние имаме (една) кола.

Do you have an umbrella? – Имаш ли (един) чадър?

Използваме some и any, когато не посочваме точния брой/количество на съществителното, за което говорим:

Some се използва в положителни изречения, а any – в отрицания и въпроси:

We have some magazines. – Ние имаме няколко/някакви списания.

We don’t have any magazines. – Ние нямаме николко/никакви списания.

Do you have any magazines? – Имате ли няколко/някакви списания?

We have some cheese. – Ние имаме малко/някакво сирене.

We don’t have any cheese. – Ние нямаме никакво сирене.

Do you have any cheese? – Вие имате ли малко/някакво сирене?

В молби и предложения използваме some (независимо от въпросителната форма на изречението):

Can I have some water? – Може ли малко вода?

Would you like some soup? – Искаш ли (малко) супа?

В положителни изречения any означава „всеки, който и да е:”

Anyone can come. – Всеки (който и да е) може да дойде.

You can visit me any day you want. – Можеш да ме посетиш в който и да е ден.

This – това (за един близък предмет)

This is a dog. – Това е куче.

That – онова (за един далечен предмет)

That is a cat. – Онова е котка.

These – тези (за много близки предмети)

These are dogs. – Това (= тези неща) са кучета.

Those – онези (за много далечни предмети)

Those are cats. – Онова (= онези неща) са котки.

John’s car – колата на Джон

Al’s son – синът на Ал

the child’s room – стаята на детето

the children’s room – стаята на децата

a children’s book – (една) детска книга

a girl’s name – (едно)име на момиче

the girls’ bags – чантите на момичетата

a Dickens’ book – (една) книга на Дикенс

но: the men’s glasses – очилата на мъжете

John and Susan’s parents – родителите на Джон и Сюзан (те са брат и сестра)

John’s and Susan’s parents – родителите на Джон и на Сюзан (те не са брат и сестра)

вратата на стаята – the door of the room

кракът на масата – the leg of the table

Бройни числителни (cardinal numbers)

0 zero

1 one

2 two

3 three

4 four

5 five

6 six

7 seven

8 eight

9 nine

10 ten

11 eleven

12 twelve

13 thirteen

14 fourteen

15 fifteen

16 sixteen

17 seventeen

18 eighteen

19 nineteen

20 twenty

21 twenty-one

22 twenty-two

23 twenty-three

30 thirty

40 forty

50 fifty

60 sixty

70 seventy

80 eighty

90 ninety

100 a/one hundred

1,000 a/one thousand

Редни числителни (ordinal numbers)

Редните числителни задължително се използват с определителен член the или притежателно местоимение.

My first child was a boy.  – Моето първо дете беше момче.

The first student to arrive was John. – Първият студент, който пристигна, беше Джон.

He was the first. – Той беше пръв.

1        First

2        Second

3        Third

4        Fourth

5        Fifth

6        Sixth

7        Seventh

8        Eighth

9        Ninth

10      Tenth

11      Eleventh

12      Twelfth

13      Thirteenth

14      Fourteenth

15      Fifteenth

16      Sixteenth

17      Seventeenth

18      Eighteenth

19      Nineteenth

20      Twentieth

21      Twenty-first

22      Twenty-second

23      Twenty-third

24      Twenty-fourth

30      Thirtieth

31      Thirty-first

40      Fortieth

50      Fiftieth

60      Sixtieth

70      Seventieth

80      Eightieth

90      Ninetieth

100    One hundredth

В стандартния случай образуваме множествено число на съществителните, като към формата им за единствено число прибавим окончание s:

a book – (една) книга

books – книги

a picture – (една) карина

pictures – картини

Правописни особености при някои групи съществителни в множествено число:

Съществителни, които завършват на т.нар. шушкави и съскави съгласни (-s, -ss, -sh, -ch, -x):

bus – buses
address – addresses
bush – bushes
watch – watches
box – boxes

Съществителни, които завършват на -y:

Ако пред –y има съгласна, в множествено число пишем:

diary – diaries   

city – cities

Но ако пред -у има гласна, добавяме само -s:

play – plays

Някои съществителни, завършващи на -f или -fe:

scarf – scarves
knife – knives
wife – wives
life – lives
calf – calves
leaf – leaves
half – halves
loaf – loaves
self – selves
thief – thieves
wolf – wolves

Някои думи, завършващи на – о:

tomato – tomatoes
potato – potatoes
domino – dominoes
echo – echoes
embargo – embargoes
hero – heroes
mosquito – mosquitoes
veto – vetoes

Ако думите обаче са сравнително нови заемки от чужди езици, няма правописна промяна в множествено число:

kilo – kilos
radio – radios
photo – photos
piano – pianos
video – videos

Неправилни форми за множествено число:

man – men
woman – women
child – children
tooth – teeth
foot – feet
mouse – mice
goose – geese
louse – lice
ox – oxen

datum – data
crisis – crises
oasis – oases
memorandum – memoranda
phenomenon – phenomena
basis – bases
thesis – theses
radius – radii
terminus – termini

Множествено число при сложни съществителни:

girlfriend – girlfriends
travel agent – travel agents
bookcase – bookcases
passer-by – passers-by
woman driver – women drivers
cupful – cupfuls/cupsful
sister-in-law – sisters-in-law
bus driver – bus drivers
haircut – haircuts
grown-up – grown-ups
forget-me-not – forget-me-nots
rainforest – rainforests
right of passage – rights of passage

Думи с една и съща форма за единствено и множествено число:

fish – fish
sheep – sheep
deer – deer

series – series
headquarters – headquarters
corps – corps
species – species
crossroads – crossroads

Произношение на окончанието – s:

Окончанието -s променя произношението си в зависимост от това на какъв звук завършва думата в единствено число:

Ако в единствено число думата завършва на беззвучна съгласна, -s се произнася [s]:

desk – desks [desks]
flat – flats [ flæts ]

Ако в единствено число думата завършва на звучна съгласна или гласна, -s се произнася [z]:

dog – dogs [ dɔgz ]
flower – flowers [´flauəz ]
potato – potatoes [ pə´teitouz ]

Ако в единствено число думата завършва на шушкава и съскава съгласна, -s се произнася [iz]:

class – classes [ kla:siz ]
size – sizes [ saiziz ]
dish – dishes [ diʃiz ]
match – matches [ mætʃiz ]
change – changes [ tʃeindʒiz ]
language – languages [ ´læηgwidʒiz ]

Who? – Кой? Коя? Кое? Кои?
използва се, когато питаме за хора:
Who is this man? = Кой е този мъж?

What? – Какво? Какъв? Каква? Какво? Какви?
използва се, когато питаме за предмети или за качества:
What is this? = Какво е това?
What films do you like? = Какви филми харесваш?

Which? – Кой? Коя? Кое? Кои?
използва се и за предмети, и за хора, когато избираме измежду група еднородни обекти:
Which car is yours? = Коя кола е твоята? (от всички коли, които са паркирани пред нас)
Which newspaper do you want? = Кой вестник искаш? (от всички вестници, които са на масата)

Where? – Къде?
Where is Tom? = Къде е Том?

When? – Кога?
When do you drink tea? = Кога пиеш чай?

Why? – Защо?
Why are you laughing? = Защо се смееш?

Whose? – Чий? Чия? Чие? Чии?
Whose is this computer? = Чий е този компютър?

How? – Как?
How is your sister? = Как е сестра ти?

How old? – На колко години?
How old is Tom? = На колко години е Том?

How much? – Колко?
за неща, които не можем да броим:
How much coffee do you drink? = Колко кафе пиеш?

How many? – Колко?
за неща, които можем да броим:
How many friends have you got? = Колко приятели имаш?

How far? – Колко далече?
How far is the cinema? = Колко далече е киното?

How long? – Колко дълго? От колко време?
How long have you known Tom? = От колко време познаваш Том?

Въпросителните думи на английски език могат да функционират и като относителни наречия. Те се разделят на относителни наречия за място ( където, гдето, дето), време (когато ), начин (както) и причина и цел (защото).

В този случай те служат за връзка между две прости изречения в състава на сложното и, разбира се, се превеждат по различен начин (обърнете внимание, че значението на изреченията се променя в зависимост от словореда, а не от първата дума в него):

Where is Tom working?
Къде работи Том?

Where Tom is working, is very hot.
Където Том работи, е много горещо.

When are you tired?
Кога си уморен?

When you are tired listen to some music.
Когато си уморен, послушай музика.

How did you do this?
Как направи това?

How I did this is very easy.
Начинът, по който направих това, е много лесен.

Why is the dog in the room?
Защо кучето е в стаята?

Why the dog is in the room is because it is ill.
Причината, поради която кучето е в стаята, е, че е болно.

What are you saying?
Какво казваш?

What you are saying is very important.
Каквото казваш/Това, което казваш, е много важно.

Положителни изречения (+):

Отрицателни изречения (-):

Въпросителни изречения (?)

Общи въпроси (без въпросителна дума):

Специални въпроси (с въпросителна дума):

Отрицателни общи въпроси (без въпросителна дума):

Отрицателни специални въпроси (с въпросителна дума):

Въпроси с “нали” – положителни:

Въпроси с “нали” – отрицателни:

В английски език има глаголи (така наречените state verbs), които не се използват в продължителни времена, тъй като описват състояния, а не действия. Т.е. дори да се случват в момента, ще използваме тези глаголи в сегашно просто време вместо в сегашно продължително:
I want some tea now. (вместо: I am wanting some tea now.)

Такива са следните групи глаголи:

• глаголи, които изразяват чувства и предпочитания:
  like: Mary likes opera and hard rock.
  love: John loves ice cream.
  hate: Jim hates rainy weather.
  dislike: Tom dislikes rap.
  don’t mind: Jane doesn’t mind helping you.
  prefer: Tim prefers coffee.
  enjoy: The children enjoy playing together.
  want: The students want to go home.
  wish: They wish everybody health and happiness.
  hope: She hopes she will win the competition.
  
• Глаголи, които изразяват мисловни процеси: believe
  know: Tom knows the answer.
  remember: Jim remembers you.
  forget: I know him, but I forget his name.
  understand: I don’t understand your question.
  think: John thinks that Tom is selfish.
  mean: What does this word mean?
  imagine: I don’t imagine that he will help you.
  believe: Do you believe what I am saying?
  
• Глаголи за сетивни възприятия:
  see: I see Tom. He is running.
  hear: Do you hear that noise?
  feel: How do you feel today?
  taste: The soup tastes awful.
  look: You look wonderful tonight.
  smell: The pizza smells delicious.
  sound: This sounds good.
  
  С глаголите за сетивни възприятия може да използваме can/could вместо сегашно просто време, когато искаме да посочим, че виждаме/чуваме нещо в момента на говоренето:
  I can hear you.
  Can you see Tom?
  
• Някои други глаголи (най-често това са глаголи за притежание и съществуване):
  be: Tom is selfish.
  fit: This dress doesn’t fit her.
  contain: The cake contains nuts.
  belong: This laptop belongs to Tom.
  cost: The dress costs $250.
  have: They have two cars.
  own: They own a castle.
  possess: They possess a castle.
  hold: The the tank holds twenty-four liters of water.
  
  
  Общото между тези глаголи е, че те изразяват състояния, върху които вършителят няма волеви съзнателен контрол:
• Кучето мирише. (The dog smells.) – кучето не може да реши да спре да мирише; ще спре след като го изкъпем
• Роклята струва 60 паунда. (The dress costs 60 pounds) – роклята не може сама да промени цената си
• Том мисли, че Тим е егоист. (Tom thinks that Tim is selfish.) – Том няма да вземе съзнателно решение да промени мнението си за Тим; Тим трябва да направи нещо, за да убеди Том в противното
  
  
  Някои от тези глаголи могат да се изпозлват в продължителни времена, но с промяна на значението си:

• I think she needs help. = мнение, вярване
  I’m thinking about buying a new car. = обмислям
  
• This pasta tastes delicious. = имам вкус на…
  He is tasting the pasta. = опитвам нещо на вкус
  
• I see the light in the distance. = възприемам зрителен образ
  I am seeing Tom tonight. = срещам, излизам се с някого
  
• George looks very tired. = имам вид, изглеждам
  John is looking at an old map. = разглеждам
  
• The kitchen always smells of garlic. = издаваммиризма
  Why are you smelling the towels? = помирисвам, подушвам
  
• This material feels soft. = на пипане е мек
  Why are you feeling Sam’s forehead? = докосвам
  
• The dress doesn’t fit her. = не й е по мярка, не й става
  He is fitting the new kitchen cabinets. = поставя, монтира
  
• She has a nice house. = притежава
  We are having dinner. = ядем
  
• Tom is selfish. = Том е егоист.
  Tom is being selfish. = Том се държи егоистично (в момента, макар по принцип да не е егоист)
  

Наречията за честота в английски са:

always – винаги
usually – обикновено
often – често
frequently – често
sometimes – понякога
occasionally – от време на време
rarely / seldom – рядко
hardly ever – почти никога
never – никога

Обичайно поставяме наречията за честота преди основния глагол:

She always works hard.
She doesn’t always work hard.
Does she always work hard?

Когато са в изречение с глагола съм обаче, наречията за честота стоят след него:

She is always happy.
She is not always happy.
Is she always happy?

Някои изрази за честота стоят в края на изречението:

I don’t go to the cinema very often.
She has a piano lesson once a week.
They meet twice a month.

Обърнете внимание, че наречиeтo never има отрицателно значение и никога не се използва заедно с думата not: 

She never drinks tea.

Наречията за честота се поставят преди спомагателните глаголи в кратките отговори:

“Do you go to the cinema?” “Yes, I often do.”