В предишния урок научихме, че буквата Gg понякога се чете като българското Г, а понякога като българското ДЖ и затова решихме, че ако не го подчертаем, ще го четем като Г, а ако го подчертаем, ще го четем като ДЖ.
Но има букви, които се четат по повече от два различни начина и ще ни е малко трудно да ги отблелязваме по този начин. Освен това, в учебниците и книгите никой не подчертава буквите, за да ни улесни.
Как тогава да се научим да четем трудните букви?
За щастие, ако научим няколко допълнителни “букви” от една специална азбука, която много прилича на английската, ще ни бъде много по-лесно.
Тази допълнителна азбука се нарича транскрипция и в нея всяка “буква” се чете само по един начин.
Тази азбука се използва в речниците и ни показва как да четем английските думички, така че ако не знаем някоя думичка или ако сме я забравили , можем да я проверим и да я записваме в тетрадката си, докато я запомним.
Речниците са книги или приложения в телефона ни, в които думите от един език са преведени на друг език:
Виждаме къде можем да намерим транскрипцията, която ни показва как точно да прочетем всяка английска дума.
Понеже вече знаем английската азбука, знаем и повечето знакове на транскрипцията. Няма да ги наричаме букви, за да не ги бъркаме с буквите от английската азбука.
Тези знакове ще виждаме само в речниците.
В учебника по английски, в книгите и в интернет ще виждаме буквите от английската азбука.
За да различаваме знаковете за транскрипция от английските букви, винаги ще ги ограждаме в скоби – така, както са направили авторите на речника, който видяхме. Скобите може да изглеждат така: [ ], или така: / /.
Ако записваш думите в специална тетрадка-речник, която е разделена на три колони, можеш и да не използваш скоби – средната колона е за транскрипцията.
Нека си припомним английските букви, които ще използваме и в транскрипцията:
p → /p/ чете се като българското П
b → /b/ чете се като българското Б
t → /t/ чете се като българското T
d → /d/ чете се като българското Д
k → /k/ чете се като българското К
f → /f/ чете се като българското Ф
v → /v/ чете се като българското В
s → /s/ чете се като българското С
z → /z/ чете се като българското З
l → /l/ чете се като българското Л
m → /m/ чете се като българското М
n → /n/ чете се като българското Н
h → /h/ чете се като българското Х
r → /r/ чете се като българското Р (но е малко по-особено от него)
w → /w/ чете се като българското У, но е много кратко
i → /i/ чете се като българското И
e → /е/ чете се като българското Е
a → /a/ чете се като българското А
u → /u/ чете се като българското У
Ще научим и един знак за транскрипция, който не съществува в азбуката:
/ɔ/ се чете като българското О
Упражнение 1
Намери в речника транскрипциите на тези думи и ги запиши в тетрадката си:
bed, pet, bib, pot, dot, kid
vet, doll, pill, lid, old, lip, fin, zip
net, ten, hen, hill, pin, mop, hop, pen
sit, sell, desk, ill, pink, fish
spot, bell, milk, belt, nest
Нека научим още няколко от знаците за транскрипция, които не съществуват в азбуката:
/ ʃ / чете се като българското Ш, например shop / ʃɔp /
/ʒ / чете се като българското Ж, например treasure / treʒə /
/g / чете се като българското Г, например game / geim /
/j / чете се като българското Й, например yes / jes /
/ə / чете се като българското Ъ, например banana / bənanə /
/:/ означава, че трябва да удължим предишния звук zebra / zi:brə /
Упражнение 2
Намери в речника какво означават думите, които прочетохме преди малко. Запиши ги в тетрадката си.
Упражнение 3
Намери в речника транскрипциите на тези думи и ги запиши в тетрадката си заедно с преводите им на български:
a) shop, shoe, shy, shark
b) measure, pleasure, television
c) girl, goat, good, green, gold
d) yellow, yard
e) sofa, doctor, gorilla
Следващите няколко символа изглеждат малко странно, но всъщност не са толкова трудни (а някои от тях даже може и да те развеселят):
/ θ / този звук се произнася, като леко изплезим езика си (връхчето му трябва да е между зъбите) и в същото време се опитаме да кажем Т, например thin / θɪn /
/ ð / този звук също се произнася, като леко изплезим езика си (връхчето му трябва да е между зъбите), и в същото време се опитаме да кажем Д, например then / ðen /
/ tʃ / това е символът за звук Ч (и на български, ако произнесем бързо Т и Ш, ще се получи Ч), например chair / tʃeə /
/ dʒ / чете се като ДЖ, например fridge / frɪdʒ /
/ ŋ / чете се като “носово” Н (вместо през устата, въздухът излиза през носа, докато произнасяме звука), например sing / sɪŋ /
Упражнение 4
Намери в речника транскрипциите на тези думи и ги запиши в тетрадката си заедно с преводите им на български:
a) think, bath, thorn
b) this, they, there
c) child, cheese, teacher
d) bridge, badge
e) song, bring, king
/ æ / се изговаря като отворим широко уста, както когато казваме А, но без да мърдаме устните си, се опитаме да произнесем Е, например bad / bæd /
/ ʌ / се изговаря като отворим широко уста, както когато казваме А, но без да мърдаме устните си, се опитаме да произнесем Ъ, например but / bʌt /
А следващите няколко символа се произнасят като някои от символите, които вече знаем:
/ ɪ / = / i / = “и”
/ ε / = / e / = “е”
/ ɒ / = /ɔ/ = “о”
/ ʊ / = / u / = “у”
/ ɜ / = / ə / = “ъ”
Когато думите са дълги, ще трябва да запомним и къде е ударението им. Ударението се отбелязва с два знака, които приличат на запетайки (горната запетая показва главното ударение в думата, а долната се среща само понякога – в най-дългите думи – и показва второ, по-слабо ударение):
/ˌmæθəˈmætɪks/