по мотиви от Вожда на червенокожите от O’Henry
ТУК можете да прочетете английската версия на пиесата
Герои:
Джейми (момчето) – около 9 или 10-годишно, запалено по компютърните игри
Том (похитител) – по-отраканият от двамата
Бил (похитител) – първоначално много нахакан, но започва да се предава след като прекарва известно време с детето
Мойра, майката на момчето – богата вдовица, обича сина си до полуда, колеблива и несигурна
Дебора, приятелка на майката – хладнокръвна и спокойна
Ан Мари, бабата – крехка на вид старица в инвалидна количка/с бастун, но решителна и непоколебима
Сцена 1
Том седи сам на маса в заведение, на масата има две чаши за кафе
Том си поглежда телефона, за да провери колко е часа и започва да се оглежда нетърпеливо
Бил влиза и се приближава към масата
Том: Къде се запиля, бе?
Бил сяда
Бил: Никъде. Обаче имам страшна идея.
Том: Нямаме нужда от идеи, приятелю, трябват ни пари. И то много. Колко дължим на Катерицата? По десет хиляди всеки. А колко имаме общо? Десет.
Бил: Ох, само като си помисля за горилите му… Не съм мигнал снощи… Обаче слушай. Наистина имам идея. Помниш ли оня бизнесмен, дето умря миналата година? Вдовицата му се е прибрала тук при майка си …
Том: И? Да не мислиш да й искаш пари на заем? Или да я омаеш да ти пристане? (кикоти се) Гениално!
Бил: Не бе, будала! Тя има син…
Том: И к’во? Синът пък как ще ни реши проблемите? Освен да ни предложи по една тлъста заплата, не виждам какво ни бърка синът й…
Бил: Не, бе. Той е на десет. Ей сега му видях профила във Фейсбук, като отивах в тоалетната – ония хлапета до вратата разглеждаха какви джаджи има диваненцето…баща му трябва да им е оставил милиони…
Том: А нас какво ни топлят джаджите на хлапака…?
Бил: Джаджите не ни топлят, ама ако го отвлечем, майка му ще плати каквото й поискаме за него.
Том: О-о-о… О-о-о по-ентусиазирано Да… Тук май има нещо…
Сцена 2
улица пред голяма градска къща
Джейми седи на стълбите пред къщата и играе на мобилния си телефон
Бил и Том бавно се приближават към него, погълнати от разговора си
Бил носи кутийка за CD – на картинката се вижда, че кутийката е от екшън игра
двамата не обръщат никакво внимание на момчето, спират се точно до него и продължават разговора си, когато Бил изпуска кутийката
Джейми вижда картинката и е моментално заинтригуван
Бил вдига кутийката и двамата продължават да вървят
Джейми: Ей!
Никаква реакция от Бил и Том
Джейми: Ей! Какво е това? Ей! Стойте!
Бил и Том спират и се обръщат към Джейми
Джейми: Какво е това? Компютърна игра ли е?
Бил: Да.
Джейми: Вие бъзикате ли се? Не съм виждал такава игра. Откъде я купихте? Каква е? Екшън игра е, нали? Какво е това? Томахавка? Хубава ли е? Колко струва? Откъде да си я купя? Мултиплеър ли е?
Бил: Не се продава.
Джейми: А вие откъде сте я взели?
Том: Един приятел я е правил.
Бил: Ние ще я рекламираме.
Джейми: Колко струва? Искам да си я купя.
Том: А-а-а, още не се знае цената… Тестваме пазара първо…
Бил: Разработваме стратегия…
Джейми: Глупости! Винаги можете да я продадете! Гледайте! Аз парите ги имам, само кажете колко!
Вади пачка пари от джоба си и ги размахва
Бил: Виж, момченце, не можем да я продаваме, докато не я пуснем официално.
Том: Договор сме подписали… важно условията не подлежат на промяна… солидни глоби и така нататък…
Джейми: Моля ви се! Не може ли да ми я продадете… Моля ви! Моля ви! Моля ви! Много искам такава игра! Моля ви!
Том: Уф… Няма как да я продадем… обаче ни трябва някой за рекламите… за предпочитане момче на твоите години…
Бил: Май наистина ни трябва момче… знаеш ли какво… ти може и да се справиш…
Том: Не, не, не. Бил, не бързай… не познаваме момчето… ами родителите му… ако не са съгласни… не му давай празни надежди…
Джейми: Моля ви се! Никой няма да има нищо против! Майка ми ще направи ВСИЧКО за мен! Моля ви се!
Бил: Том, не бъди такъв мърморко. Момчето е идеално… ще се справи перфектно.
Том: Не знам…
Джейми: Моля ви се! Ще направя КАКВОТО кажете.
Том: Добре, добре. Но ще трябва да дойдеш с нас за пробни снимки. Да видим дали ще се справиш…
Бил: … и дали си добър в игрите…
Джейми: Ама аз съм ПРО. Ще се справя. Ще видите.
заедно се отдалечават от къщата
Сцена 3
мърлява хотелска стая
Джейми седи на леглото унил и разочарован
Бил и Том са на масата и гледат отворен лаптоп
Джейми: Вие двамата да не ме будалкате? Наистина ли няма никаква компютърна игра?
Том: Да, малкия. Онова беше само обложка. Да те примамим тук. Няма игра, няма нищо.
Джейми: Значи наистина съм отвлечен? Откуп и полицейски операции, и всичко останало? замечтава се Яко! Даже е по-яко от тъпата игра!
Бил: Как да отворя проклетата поща?
Том: Тя Е отворена. Пол каза, че ще се отвори автоматично…Само трябва да изпратиш писмото.
Бил: ЗНАМ, че трябва да изпратя писмото. Питах КАК.
Том: Пол каза, че има някакъв бутон за ново съобщение…
Бил: Нали него търся от пет минути.
Джейми: Кой доставчик?
Бил и Том: Какво?
Джейми: Кой доставчик ползвате? Ако използвате АБВ, има бутон “напиши”, не бутон “ново съобщение”.
Бил: Лаптопа използваме…
Том: Какъв доставчик?
Джейми: Уф, просто ми кажете какво искате да направите. отива до масата и избутва Бил и Том
Бил: Трябва да изпратим писмо на майка ти.
Джейми: въодушевено За откупа! Супер! Как й е имейла? Аз НИКОГА не съм й писал.
Бил: Том, къде е листчето с адреса? Нали ти го дадох да го прибереш?
Том: Чакай малко. Къде съм го забутал? Бърка по джобовете си, вади ключове, монети, други дреболии, слага ги на масата
Бил: Какво ще правим сега?
Джейми: Идея си нямам. Трябва да знаеш адреса, за да пратиш мейл.
Бил и Том сядат унило до Джейми
Джейми: Чакайте! Знам какво. Тя тъкмо си направи профил във Фейсбук. Ще й пратим съобщение там. Винаги е онлайн да разглежда снимки и статуси.
Бил: Знаеш ли как, хлапе?
Джейми: през смях ВСИЧКИ знаят как се пращат съобщения във Фейсбук.
Бил: Всички, които не са били в затвора последните пет години.
тримата се скупчват около лаптопа и Джейми започва да печата
Сцена 4
голяма дневна – минималистично обзаведена
Мойра седи на дивана с отворен пред нея лаптоп, който е поставен на малка масичка за кафе
внезапно извиква ужасено
Мойра: Какво! Отвлечен! Дежйми! О, Боже! Момченцето ми! О, Боже! трескаво се оглежда за мобилния си телефон, намира го в джоба на сакото си и набира номер Дебора, ти ли си? … Случи се нещо ужасно. Отвлекли са Джейми! Казаха да не се свързвам с полицията! Ох, Дебора! Какво ще правя, ако нещо му се случи? слуша Да, да, знам, че трябва да съм спокойна… Да, няма да прибързвам…. Не искам ТЯ да разбира!… Не се знае какво ще й скимне… Не, не, по-добре е да не й казваме… Двайсет хиляди в банкноти по сто… Знам, че не е много… Може и да са аматьори, но аз не мога да рискувам… Няма да си простя, ако нещо му се случи… Да, мога да ги събера до утре… Добре, Дебора, чакам те…
оставя телефона, заравя лице в дланите си и започва да хлипа
Сцена 5
хотелската стая
тримата чакат отговора на съобщението си
Джейми е отегчен, снове насам-натам из стаята
Бил и Том седят на масата и гледат в екрана на лаптопа
Джейми: Нямам какво да правя.
Том: Пусни телевизора.
Джейми: Телевизията е скучна.
Бил: Играй някоя игра.
Джейми: Ха! Това игра ли е?!? посочва лаптопа Пасиансите са за баби и лузъри.
Том: Не можеш ли да играеш… как се казваше… на… интернет?
Джейми: ВЪВ интернет. С такава връзка?!?! По-евтин план нямаше ли?
Бил: Човекът каза, че е идеален за пращане на съобщения…
Джейми: О-о-о, да. Разбира се. За туитове…
Том: Ако не си беше изтървал телефона в тоалетната…
Бил: кикоти се За какво му е на човек телефон в…
Том: Недей!
Джейми се заканва на Бил
Джейми: Ако ТИ знаеше как да избереш интернет доставчик…
Том: Спрете, и двамата!
Бил още се кикоти
Бил: под носа си Едно време му викаха мястото, където и царят ходи сам… кикоти се Сега хлапетиите излъчват от там на живо…
Джейми: Ако не бях аз, още щяхте да се мъчите да се свържете с майка ми. на Бил А ти още щеше…
Том: Казах и на двамата да престанете!
Джейми: А ти не можеш ли да излезеш да купиш някоя игра? Ще ти дам пари. Имам. Нали ти ги показах. Моля те. Ще пукна от скука. Нека да е даже Call of duty, толкова ми е скучно… Моля те, Том… Моля те… Ти си добричък… Нищо няма да ти стане да излезеш за малко да ми купиш игра… Пък и да видиш дали не са почнали да ме търсят…
Бил: Call of BEAUTY? Бюти не беше ли красив на английски? Каква игра пък ще е това? кикоти се Разкрасяваш някого до смърт? Със сенки и червило?
Джейми: Call of DUTY, глупако, не beauty. Том, ако не идеш да ми купиш игра, ще го убия, честна дума. Ще го удуша, докато спи. Или ще го запаля.
Том: Бил, дръж се като голям човек и стига се заяжда с детето. на Джейми OK, OK…Така или иначе трябва да изляза. Ще ти донеса игра, но само ако обещаеш да се държиш прилично. Без повече маймунджилъци и без да се биеш с Бил.
Джейми: козирува Да, командире, слушам, командире. Но нали Бил ще обещае да си играе с мен, докато донесеш играта?
Том: Бил? Поне опитай?
Бил: Добре де… но само докато донесеш тъпата игра…
Том излиза
Сцена 6
същата хотелска стая
Бил лази на четири крака, а Джейми го е възседнал като конче
Бил: Стига ме рита, бе!
Джейми: Не те ритам! Нали си кон!
Бил: Казвам ти: още един ритник и ще смета пода с тебе!
Джейми: Хубаво, де, аз ще съм вождът на червенокожите, а ти ще си бледоликия.
Бил: Ох, добре, поне няма да ме риташ повече…
Джейми скача от гърба на Бил, грабва дистанционното, преструва се, че е оръжие и го насочва към Бил
Джейми: Ти, коварен бледолики! Най-накрая те заловихме! ръга Бил с дистанционното Повече няма да ни въртиш подли номера! Няма да ни разиграваш! Ще бъдеш скалпиран на разсъмване! Или изгорен на клада! Или разчекнат от четири коня!
поглежда дистанционното, прави разочарована гримаса и започва да се оглежда
Джейми: Бил, това дистанционно не става за оръжие. Помогни ми да намерим нещо. За играта ми трябва пушка…
Бил: Не виждаш ли, че съм разбит, бе, хлапе? И защо Том се бави толкова? Я си намери нещо друго да се занимаваш.
Джейми: още търси подходящ предмет, който да ползва за пушка – вдига различни вещи и ги захвърля разочаровано Толкова си скучен! Сигурно всички похитители са такива… Добре де, оставям те… И без това не мога да намеря пушка…
Бил сяда на масата, Джейми отива да порозореца
Джейми: Бил, защо небето е синьо?
Бил: Ъ-ъ-ъ? Какво?
Джейми: Защо небето е синьо?
Бил: Нали каза, че ще ме оставиш на мира.
Джейми: Да, казах, обаче защо небето е синьо? И защо само женските лъвове ходят на лов? И какво е конвенционално оръжие? Виж, дъга! Защо има дъга? Бил, защо не можем да виждаме в тъмното? И как така земята се върти, а ние не падаме? Какво става, ако си глътнеш дъвката? А монета?
Бил: отчаяно Никога няма да имам деца! Изважда мобилен телефон и набира Том, Том… Том, къде си?… Том, чуваш ли ме?…Къде си?… Какво? … Не, нищо не се е случило, обаче хлапето ме подлудява. Не, няма отговор от майката… Да, сигурен съм, току-що проверихме. Никакво движение около къщата? Това е добре. Не се е обадила в полицията….. Добре. …. Побързай. И донеси онова там Call of beauty … Или ще имаме убийство вместо отвличане… Добре, чао.
оставя телефона
Джейми: Колко пъти да ти обяснявам, че не се казва Call of beauty? Ти идиот ли си?
Бил: Я стига! Ти по цял ден само тъпи компютърни игри ли играеш? Call of beauty, call of duty, все тая…
Джейми: Не е. Ще ти покажа аз на тебе!
Бил: Я се скатай някъде! Лягям да дремна! Намери си занимавка и стой мирен!
Джейми: привидно разкаян Добре, Бил. Съжалявам. Не ми се карай. Не исках да те ядосвам. Аз много тихо ще си играя. отива до леглото и отмята завивките Ето, легни да си починеш. Знам, че съм много досаден… по-сериозно, с тъжна нотка в гласа Затова никой не иска да си играе с мен… Даже на баба й писва понякога… дяволитата усмивка се връща на лицето му Обаче с вас е толкова забавно… Даже не ми се връща вкъщи… потупва възглавницата Ето, Бил. Полежи си малко…
Бил се поколебава, но ляга
Бил: Ти да не си намислил нещо?
Джейми: Не-е-е-е, какво мога да намисля в хотелска стая?
Бил: Ако направиш нещо, докато спя…
Джейми: Знам, знам – ще ме убиеш.
Бил: Бавно и мъчително…
Бил започва да хърка
Джейми отива до чантата за лаптоп и бърника в нея
с доволна усмивка вади няколко перманентни маркера
Джейми: Син… зелен… червен… няма ли черен?… о-о-о-о, ето… отива до леглото Хайде да видим колко са глупави компютърните игри? възмутено Call of beauty! Колко красив ще станеш… рисува по лицето на Бил… Добре… червени устни… сини сенки… черни вежди… усмихва се Какъв си ми хубавец, Бил… само да се видиш в огледалото…
Отива до прозореца и гледа навън, от време на време се обръща към Бил
Бил се събужда и отива до банята – с гръб към публиката, така че да не се вижда лицето му
Бил: от банята АААААААААААА! Мъртъв си! Сега наистина те убих!
Излиза от банята с изрисувано лице и започва да гони Джейми из стаята
Сцена 7
Дневната от сцена 4
Мойра и Дебора седят на дивана
на масичката пред тях има пачки банкноти
Мойра: О, Джейми! Момчето ми! Сигурно е уплашен!
Дебора: Не се притеснявай, всичко ще е наред… Ще видиш… с такъв откуп… със сигурност не са професионалисти… някакви хлапета са… освен това, Джейми е кораво момче…
Мойра: Той е само на девет! Не е корав!
Дебора: настрани Напротив… Обзалагам се, е целият град ще празнува, ако наистина изчезне… на Мойра нищо няма да му се случи… утре по това време ще си е тук… може даже да е шега… може самият Джейми да я е измислил…
Мойра: Какви ги говориш? Джейми никога не би направил такова нещо! Той знае колко ще се притесня. Толкова чувствително момче е! Винаги ме целува за довиждане преди училище…
Дебора: настрани Разбира се, нали тогава му даваш джобните…
Мойра: Толкова е умен и креативен…
Дебора: настрани о, да, толкова е креативен… създава хаос, където се появи…
Мойра: Помниш ли, когато боядиса котката на кмета в оранжево…Youtube се напълни с клипове… децата толкова се забавляваха…
Дебора: настрани На котката съвсем не й беше смешно…
Мойра: Или когато заключи целия футболен отбор в библиотеката…
Дебора: настрани А имаха мач! За малко да ни дисквалифицират!
Мойра: Вярно, че си прави шеги понякога… но той е дете… момче е … момчетата са си такива… обаче ТАКОВА нещо никога не би направил… как можа да си го помислиш даже?
Дебора: Приготви ли раницата?
Мойра: Съвсем я забравих! Май нямам раница под ръка. Дали още има отворени магазини?
Дебора: В събота вечер?!? Все ще имаш нещо. Раницата на Джейми? Или е с него?
Мойра: Не знам… паникьосва се Какво ще стане, ако не намерим раница? Казаха раница… парите трябва да са в раница…
Дебора: Ще намерим нещо, няма страшно. Ще видя в стаята на Джейми.
излиза
Мойра започва да хлипа
Ан-Мари влиза и спира до вратата,не обръща внимание на дъщеря си, но е заинтригувана от пачките пари на масата
Ан-Мари: Какви са тези пари?
Мойра: А, нищо… ъ-ъ-ъ… ние… ние събираме пари… за благотворителност… бездомни и болни…Дебора и аз…
Ан-Мари: Глупости! Не ме лъжи! Какво става? В какво си се забъркала?
Мойра: Нищо, нали ти казах. Ан-Мари я поглежда строго Е, добре, трябваше да е изненада… за рождения ти ден, но се плаща в брой… и няма да ти кажа какво… усмихва се насила… ще почакаш…
Ан-Мари: Така ли?… Много е скъп този подарък май…
Мойра: Ами, да, така е…
Ан-Мари: В брой… suspiciously Дали …
влиза Дебора
Дебора: оживено Намерих раница. Джейми има три. Взех най-старата… забелязва Ан-Мари и спира внезапно О, здравей, Ан-Мари… Не знаех, че ще идваш… Как си? Възстанови ли се от грипа? Беше много тежък тази година, нали?
Ан-Мари: Какво става тук?
Мойра: Тъкмо казвах на майка за…
Ан-Мари: Не, Не, ти мълчи, Мойра. Дебора ще ми разкаже всичко. Дебора? Какво става?
Дебора: Ами… Не знам какво да кажа…
Ан-Мари: Хайде, хайде. Каква е голямата изненада?
Дебора: Изненада? Каква изненада? Мойра прави отчаяни жестове О, изненадата! Не, не мога да ти кажа за нея. За годишнината е…
Ан-Мари: Годишнина? Мислех, че е за рождения ден…
Дебора: Рождения ден? О, да, колко съм разсеяна. За рождения ден. Нали си ме знаеш – все обърквам по нещо.
Мойра: нервно Майко, не закъсняваш ли за бридж? Сигурно вече са започнали…
Ан-Мари: Отложи се. Джена и Дайана са с грип. Тази вечер съм тук… Не ми обръщайте внимание. изведнъж се сепва и започва да се оглежда подозрително Къде е Джейми?
Мойра: Остана да спи при приятел…
Ан-Мари: Той никога не остава при приятели… не и след като изгори кучешката колибка на семейство Браун…
Мойра: В класа му има ново дете и го поканиха да остане тази вечер …
Ан-Мари: набира номер по телефона си А защо му е изключен телефонът? Той никога не го изключва.
Мойра: Сигурно си е забравил зарядното…
Ан-Мари: Не ставай смешна. Как е телефонът на това момче?
Мойра: Не съм сигурна…Трябва да го имам някъде…
разглежда контактите на телефона си
Ан-Мари: Мойра, какво се е случило? заплашително Къде е Джейми? Какво става?
Мойра: О, майко… отвлечен е.
Ан-Мари: Отвлечен? Кога? От кого? Свързаха ли се с теб?
Мойра: Да, получих съобщение във Фейсбук.
Ан-Мари: Обади ли се в полицията?
Мойра: Не, те ми казаха така, иначе Джейми ще пострада.
Ан-Мари: Дай да видя съобщението.
Мойра обръща лаптопа
Ан-Мари: решително Аматьори. Двайсет хиляди. В раница. Под моста. И пишат по Фейсбук. Да, аматьори. Няма за какво да се притесняваш. Джейми вече ги е подлудил. Съвсем скоро ще го изгонят. Ще ни молят да си го приберем.
Мойра: Как можеш да си толкова коравосърдечна? Бедничкият Джейми…
Ан-Мари: О, я стига! Отговорихте ли им?
Мойра: Не.
Дебора: Тъкмо приготвяхме парите.
Ан-Мари: Аз ще им пиша.
Мойра: Майко, моля те. Парите са готови. Не рискувай…
Ан-Мари: Повярвай ми, знам какво правя. …. Да видим… започва да печата Господа, разбрах, че внукът ми е при вас и че искате 20 000, за да го върнете на майка му. Аз, обаче, имам контра-предложение. Ако ми платите половината на това, ще ви освободя от присъствието на момчето без никакви последствия за вас…. Доведете го между полунощ и два сутринта, защото не мога да гарантирам безопасността ви, ако съседите ви видят. Те вярват, че е изчезнал и ще са много разочаровани, ако се върне толкова скоро….това е достатъчно… сега трябва да изчакаме…
Сцена 8
хотелската стая, Бил и Том седят на леглото
Джейми развълнувано играе на компютъра
Бил се опитва да изтрие маркера с мокра кърпичка
Bill: поглежда се в огледалото Май започва да се маха…
Tom: Не може да се махне с вода.
Bill: Мога да опитам. Иначе трябва да удуша диването.
Джейми: Хей! Имате съобщение! От баба!
Bill and Tom: Какво пише?
Джейми: Ха ха ха!
Tom: Какво пише?
Джейми: Ще си ме прибере, ако й платите десет хиляди…
Tom: Какво?!? Ти майташиш ли се? Дай да видя.
Двамата с Бил се приближават до лаптопа и четат съобщението
Tom: Няма начин. Просто няма начин. Не може да очаква НИЕ да й платим.
Джейми: Очаква и още как…
Tom: Няма начин!
Бил го дръпва настрани
Bill: Том, ако се замислиш, си е направо изгодна оферта… Няма да издържа още един ден в една стая с тоя демон… навива си ръкавите Виж. Целият съм насинен. показва лакътя си изгори ме … вдига тениската си издра ме, отряза ми косата… виж ми лицето… десет хиляди си е съвсем добра цена за здравия ми разум. Моля те, Том. До гроб ще съм ти задължен.
Tom: А Катерицата и бандата му?
Bill: Аз ще се разправям с тях. Ще е детска игра след това.
Сцена 9
дневната
Мойра и Ан-Мари седят на дивана
влизат похитителите и момчето
Мойра: Джейми!
Изтичва към него и се опитва да го прегърне, но той се дърпа
Бил и Том: Добър вечер.
Ан-Мари: Господа, носите ли парите?
Том: Да, госпожо. подава й пачка банкноти
Бил: Благодарим Ви за разбирането, госпожо.
Джейми: Хайде, по-живо или ще изпуснем влака.
Мойра: Какъв влак?
Том: Наложи се да му кажем, че отиваме на пътешествие… иначе нямаше да дойде…
Джейми: Излъгали сте ме?
Том: Нямахме друг избор, малкия…
Джейми: Ама аз не ща да се връщам вкъщи. Толкова е забавно с теб, Бил. Няма да стоя вкъщи. Вкъщи е скучно.
залепя се за ужасения Бил
Мойра: Джейми, как можа да го кажеш?
Джейми: Мога! Искам да ида с тях!
Ан-Мари: Е, в такъв случай…
Мойра: Майко…
Ан-Мари: … нищо не може да се направи. Никога нищо не сме му отказвали…
Бил: Моля Ви, госпожо, не му позволявайте да идва с нас. Ще направя, каквото кажете. Всичко! Само кажете.
Ан-Мари: Добавете още десет хиляди към това, което ми платихте, и ще задържа момчето.
Том: Не ни останаха никакви пари. А и вече дължим по десет хиляди всеки…
Бил: Бяхме отчаяни и затова отвлякохме момчето, госпожо.
Ан-Мари: Изглежда, че все още сте отчаяни, но може да уредим нещо. Мога да дам работа и на двамата и Джейми няма да ви закача, но ще трябва по три часа седмично да забавлявате децата в местната болница.
Бил: ужасен Но, госпожо, аз вече имам фобия от малки деца…
Ан-Мари: Да, синко, Джейми има такива странични ефекти. Но ти не се тревожи, не всички деца са като него. Ще свикнеш… А и не изглежда да имаш избор…
Том: Бил, нуждаем се от тази работа!
Бил: А кой гарантира, че хлапето няма пак да започне да ме тормози?
Джейми все още се държи за Бил
Ан-Мари: Джеймс Албърт Едуардс! Ела тук веднага! Джейми бързо се приблжава към нея Ако още веднъж те хвана да тормозиш господина, ще си имаш неприятности. На Бил Вие вече сте достатъчно наказани, така че няма да се обаждам в полицията, но занапред внимавайте. Много.
през цялото време Дежйми е държал в ръце малък пакет с пиратки, който избухва
всички подскачат
Джейми: Няма нищо! Добре съм! Спокойно!
Ан-Мари, Мойра, Бил and Tom: Джейми!