Членуването в английски език (1)

Неопределителен член

За разлика от български, който има само определителен член (учителят/учителя, майката, детето, учениците), в английски език съществува и неопределителен член, с който показваме, че говорим за един предмет или човек:

This is a computer. = Това е (един) компютър.

This is an apple. = Това е (една) ябълка.

Накратко може да се каже, че използваме неопределителния член във всички случаи, в които на български можем да поставим един, една, едно пред някое съществително име:

He is a teacher. = Той е (един) учител.

She is a doctor. = Тя е (една) лекарка.

Вариантът а се използва пред думи, които започват със съгласна:

a computer = един компютър

a book = една книга

a dog = едно куче,

докато вариантът an се използва пред думи, които започват с гласна:

an elephant = един слон

an apple = една ябълка

an egg =  едно яйце

Двете разновидности на неопределителния член всъщност улесняват произношението:

Aко се опитаме да кажем a elephant или an dog, ще установим, че се налага да направим пауза между a/an и следващата дума, докато правилните комбинации an elephant и a dog могат да се изговорят на един дъх.

Съобразяваме се с произношението на думата, а не с правописа ù:

a university (думата започва с полугласната [j] : [ ju:ni´və:siti ])

an hour (думата започва с гласна – h не се чете: [ auə ])

(За звуковете в английския език и системите за транскрибирането им можете да прочетете тук.)

Ако пред думата има определение, поставяме a и an пред него (формата се съобразява с първия звук на определението):

He is a teacher. = Той е (един) учител.

He is a good teacher. = Той е (един) добър учител.

He is an excellent teacher. = Той е (един) отличен учител.

She is an actress. = Тя е (една) актриса.

She is an amazing actress.  = Тя е (една) удивителна актриса.

She is a good actress.  = Тя е (една) добра актриса.

Определителен член

Най-общо казано (въпреки изключенията и особените случаи, за които можете да прочетете тук), правилата за употреба на определителния член са много сходни с тези в български. В повечето случаи членуваме тези съществителни, които бихме членували и на български, но не добавяме определителния член към думата, а го поставяме пред нея:

the computer = компютърът, компютъра

the apple = ябълката

the dog = кучето

the students = учениците

The computer is new. = Компютърът е нов.

I want the computer. = Искам компютъра.

The students read the books. = Учениците четат книгите.

Не използваме определителен член с притежателни местоимения:

my book = моята книга (ако кажем my the book би се получило моята книгата)