Предлозите са може би най-голямото предизвикателство и за българите, които учат английски, и за англоговорящите, които се опитват да научат български. Когато стане дума за предлозите, почти всички са изумени от привидната липса на логика в езика-цел, и в същото време като че ли не забелязват абсолютно същата нелогичност в употребата на предлози в родния си език.
Предлозите, според РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, е нeизмeняeма част на рeчта — служeбна дума, която стои прeд същeствитeлно, прилагателно, числително или местоимение и служи за изразяване на синтактичната му зависимост в словосъчетанието и за означаване на различни отношения (пространствени, времеви, причинни, целеви и др.). Т.е. предлозите нямат свое собствено значение и придобиват значение само в комбинация с други думи в изречението.
Поради това не можем да приемем, че предлозите имат „преводи“ каквито имат останалите думи в езика (с всички уговорки, които би следвало да направим по повод „превода“ на каквото и да е): бележник, например, в много случаи (макар и не винаги) ще се преведе като notebook, а table – като маса. Но употребата на предлозите е повече или по-малко произволна, и дори когато бъдат попитани за значението на някой предлог на родния им език, почти всички стигат до извода, че въпросът няма ясен и точен отговор.
Това, което може би стои в основата на затрудненията, е, че в началото на всеки курс по чужд език учениците срещат предлози в няколко ограничени ситуации (например пространствени отношения) и лесно се остават с впечатлението, че думи като in, on, under имат точни и еднозначни преводи на езика-цел, и по-късно се опитват да използват тези преводи в ситуации, които са съвсем различни от първоначалните:
в стаята – in the room
на бюрото – on the desk
НО:
at 5 o’clock – в 5 часа
on Monday – в понеделник
depend on – завися от
Проблемът с предлозите е, че те нямат преводи, а еквиваленти, например:
at six o’clock – в шест часа
at home – вкъщи
at work – на работа
he gestured at the shelves – той посочи към рафтовете
at a high speed – с висока скорост
at the mention of – при споменаването на
at the door – на вратата (There is someone at the door – Има някой на вратата) BUT: on the door – на вратата (There is something written on the door – Има нещо написано на вратата)
ходя по тревата – walk on the grass
говоря по телефона – speak on the phone
ходя по улицата – walk along the street
пет по пет е двадесет и пет – fives times five is twenty-five
по заповед – by order
по навик – out of habit
по Коледа – at Christmas
един по един – one by one
професор по история – professor in history BUT: учебник по физика – a Physics textbook
Понякога в единия език няма да е необходимо да използваме предлог, докато в другия той ще е задължителен:
Чакам X влака. – I am waiting FOR the train.
Слушам X музика. – I am listening TO music.
И
Помагам на Том. – I am helping X Tom.
Свиря на пиано. – I play X the piano.
Том е на 25 години. – Tom is X 25.
Някои други предлози, които създават трудности:
Tom is going to the cinema. – Том отива на кино.
Tom is going X home. – Том си отива у дома/вкъщи.
at the moment – в момента
in a moment – след минута
He drinks coffee in the morning – Той пие кафе X сутрин.
before (an event) – преди (събитие)
before the lesson – преди урока
before the war – преди войната
before the movie – преди филма
НО:
(some time) ago – преди (отрязък от време)
a week ago – преди една седмица
five days ago – преди пет дни
I have known John for five years. – Познавам Джон от пет години.
I have known John since January. – Познавам Джон от януари.
Очевидна е пълната липса на логика в избора на предлог, който е направен в двата езика за изразяване на едни и същи отношения. Следователно, не можем да научим „правила“ за употребата на предлозите – най-доброто, което можем да направим, е просто да запаметим комбинациите, една по една, докато съответните фрази се автоматизират (предимно посредством повторения).
За да помогна на своите ученици да го постигнат, искам от тях да обръщат внимание на всеки предлог, който срещат и ги карам винаги да си задават въпроса „Мога ли да кажа това точно по този начин на чуждия език?“ Ако отговорът е отрицателен, или ако се колебаят, си записват цялото изречение и ограждат предлога, за да са сигурни, че са направили всичко възможно да го запомнят. Обикновено след няколко месеца стават по-уверени и се появява усещането, че, дори ако немислимо да спечелят войната с предлозите, поне в някои от битките, са успели да победят.
Фразовите глаголи (комбинациите от глагол с предлог) са допълнителна спънка, защото също трябва да се учат наизуст:
look – гледам, поглеждам (look at me – погледни ме)
НО:
look about – оглеждам (се)
look after – грижа се за
look for – търся
look forward to – очаквам (с нетърпение)
look out – нащрек съм, внимавам
look over – преглеждам; хвърлям поглед на
look up – търся, правя справка (в указател, речник и пр.)