Трудности при четенето, породени от характера на английския правопис
В практиката ми се е случвало да преподавам английски на начинаещи от различни възрасти – от първокласници, които току-що са се научили да четат на български, до възрастни, които преди това са учили сравнително лесен, поне по отношение на четенето, език – немски, например. Това, което стряска всички, независимо от възрастта и предишния езиков опит, е почти пълната липса на логика в английския правопис.
Но докато възрастните малко или много са наясно с условността на правописа и с разликите между кирилицата и латиницата, за децата необходимостта да учат наизуст произношението на английските думи в комбинация с новата, непозната азбука, идва като шок, и голям процент от тях бързо се отказват, решавайки, че чуждите езици, особено английския, не са за тях. Имала съм случай, при които четвъртокласник четеше my [mai] като „ту“ и в началото искрено недоумяваше защо всички твърдят, че греши.
Трудности, с които се сблъскват българските деца
Основният проблем, поне в български контекст, е породен най-вече от необходимостта да се усвои една напълно нова и непозната азбука и паралелно с това да се трупа лексикален запас, който да изпълни процеса на четене със смисъл. Очевадно е, че е много по-лесно да овладеем четенето на език, който разбираме в сравнение с език, който не знаем.
Когато децата се учат да пишат и да четат на родния си език, те усвояват само писменото кодиране и декодиране на думите, докато значението на самите думи им е познато.
Когато ги учим да четат на чужд език, в повечето случаи думите са им напълно непознати, така че освен да декодира писмените символи, детето трябва да дешифрира и смисъла на това, което чете, а това често се оказва невъзможно, защото от децата се изисква да четат диалози и текстове паралелно с изучаването на азбуката.
Болшинството учебници и учебни помагала на пазара първо представят цялата азбука от Aa до Zz, което не би представлявало особен проблем, ако паралелно с това не се въвеждаха думи, съдържащи голям брой неизучени още букви.
Аз лично все още недоумявам какво се очаква второкласниците да направят с думата apple например, която почти винаги се използва за илюстрация на буква Aa още в първия урок за английската азбука, след като не са изучили нито една от останалите букви в нея. Да не говорим за това, че те трябва да могат да пишат apple, да я произнасят и да запомнят значението ù, защото следващия час са изпитвани на нея… без никой да им е преподавал букви p, l и е.
Как да решим проблема
Нужно е да се подходи по коренно различен начин, доста сходен с изучаването на българската азбука в началния период на ограмотяване – буквите да се представят не по азбучен ред, а по такъв начин, че детето да може веднага да започне да прочита думи.
Идеалният вариант е те да са изучавани по време на предписмения период и вече да са познати, но тъй като това би ограничило доста броя думи, които можем да използваме за упражнение, а и, поне по мои наблюдения, децата се ориентират доста добре дори и да не разбират какво са прочели – стига да бъдат похвалени, че са се справили (а и винаги може да се включи игрови елемент – ако детето прочете правилно дадената дума, възрастният му я превежда, за да подсили усещането за постигнат успех).
Доста добри резултати се получават, ако се използват принципите на подхода phonics – първите букви и буквени комбинации, които се изучават, са лесни за дешифриране. Думи като mop, drop, tell, den могат лесно да бъдат разчетени от децата, след като им бъде обяснено, че основното произношение на m, p, d, r, t, l и n на практика съвпада с българските съгласни м, п, д, р, т, л и н.
Когато детето придобие увереност и преодолее първоначалния страх от четенето, постепенно се включват особените случаи и изключенията:
– буквите, които не се произнасят, задраскваме с наклонена черта (ɇ)
– буквите, които трябва да се прочетат по особен, неочакван за детето начин, подчертаваме, като върху буквата пишем как трябва да се прочете (за звукове като ð и θ, които нямат дори приблизителни български съответствия, можем да използваме съответните знаци за фонетична транскрипция):
По този начин на детето ще се наложи да наизусти само част от думата, а и, тъй като произношението само на някои букви ще бъде показано с български букви, няма да се компрометира цялостния процес на четене, което обикновено се случва, когато произношението на думите се изписва изцяло с български букви.
В тези случаи децата изобщо не обръщат внимание на английския текст и „четат“ само предадения с кирилица приблизителен вариант на произношението. Това обаче създава сериозни проблеми впоследствие, тъй като освен, че не се научават да разпознават достатъчно добре вариантите за произнасяне на английските букви, те не се научават и да чуват специфичните особености при произнасянето на звуковете.
Ако се опитаме да транскрибираме дума като thin с помощта на българската азбука, се сблъскваме с липсата на знак, който да покаже, че това не е нито т, нито Ф, нито с, а е звук, при който трябва да поставим връхчето на езика между зъбите си и в същото време да се опитаме да кажем т. Виждала съм колеги да се опитват да представят този звук с т, или с комбинацията т/ф, но това подвежда децата, които всъщност все още са във възраст, в която лесно имитират и не биха имали особени затруднения да произнесат θ, въпреки че подобен звук липсва в родния им език).